Дак изведнъж трябваше да се преквалифицира в специалист по отглеждане и хранене на малки деца. Той се консултираше за всичко, което трябва да се дава на детето, къпеше го и го преобличаше по няколко пъти на ден. Под неговите грижи Джон д’Арси Донърджак Младши бързо наддаде, от време на време се смееше и редовно надаваше писъци. Медботът се справяше с всичките му детски болести и имунизации и ежедневно го оставяше да си играе на Голямата сцена, където момченцето виждаше много чудеса, но за щастие беше недосегаемо за тях.
Месеците се нижеха, сезоните също. Все по-рядко търсеха Донърджак, тъй като господарят, изглежда, постоянно пътуваше. Дак всеки ден разговаряше с детето и когато то започна да му отвръща, удвои усилията си.
На няколко пъти роботът бе убеден, че го чува да бъбри с някой друг. Веднъж се оказа, че е в компанията на куче — може би, — очевидно осиновено на някое сметище. В животното имаше нещо ужасяващо, макар че Дак не можеше да каже какво точно. Друг път край него пърхаше красива черна пеперуда, каквато никога не беше виждал.
Лидия не бе възнамерявала да стане майка на осемнайсет години, но детенцето й действаше също толкова опияняващо, колкото и единственият друг човек в живота й — бащата на Алис, Улфър Мартин д’Амбри. Нарече я Алис, точно както двамата с Амбри бяха решили през дългите вечери в къщата им на скалистия бряг във Вирту. Бе се престорила на изтощена (всъщност това много се приближаваше до истината), за да не й се наложи да обяснява какво точно се е случило през десетината месеца след изгубването на сигнала й. Когато се събуди, родителите й я откараха заедно с Алис вкъщи, отказаха всички обаждания и отлично се приспособиха към факта, че дъщеря им не се е завърнала сама, а им е довела и внучка.
Официалното заключение гласеше, че Алис е зачената партеногенетично в резултат на психосоматично преобразуване на „романтичната“ връзка на Лидия във Вирту. Самата тя знаеше истината. Бебето беше колкото нейно, толкова и на Улфър Мартин д’Амбри, въпреки че ДНК на Алис бе идентична с нейната. Но не виждаше причина да спори, тъй като се беше заклела да не казва на никого — дори на родителите си — за виртуалния си съпруг.
Състоянието и влиянието на семейство Хазърд, както и заплахата от съдебен процес срещу агенцията за виртуални ваканции, „изгубила“ Лидия, бяха запазили необичайното раждане на Алис почти в пълна тайна. Семейните приятели бяха оставени да приемат, че Лидия е забременяла по по-обикновен начин.
Само тя знаеше колко й липсва Улфър Мартин д’Амбри. Беше й казал, че не може да я посещава във Верите, но че ще я открие, когато се завърне във Вирту. Макар че вече почти два семестъра посещаваше лекции във виртуален университет и че веднъж бе ходила на виртуална почивка заедно с приятелката си Гуен и по-малката си сестра Синди, Лидия не го беше виждала и се задоволяваше да чака и да се надява.
Но една година е много време, особено когато си само на деветнайсет. Макар да полагаше всички усилия да повярва, че Амбри отново ще я открие, надеждата й започваше да гасне.
Докато малкият Донърджак растеше и ставаше все по-пъргав, единственото, което озадачаваше Дак, бе, че от време на време момчето се връща с листо или пръчка в ръка. Нямаше представа откъде ги взима, защото знаеше, че физическата граница между световете не може да се разкъса. Отначало не се замисляше много. По-късно обаче, след като си спомни, че Донърджак бе един от най-големите авторитети в областта на Вирту и че голяма част от работата му преди да почине беше тайна, роботът се зачуди дали господарят му не е разработил някакъв ограничен пряк достъп до Вирту през Голямата сцена.
Тогава започнаха да го измъчват кошмари. Знаеше, че Донърджак бе искал синът му да си играе на Сцената. Но ако детето наистина бе в състояние да пробива интерфейса и да се скита из Вирту, Сцената можеше да претърпи промени и Донърджак Младши завинаги можеше да се изгуби в другия свят. Това беше ужасна дилема.
Дак реши известно време да го наблюдава. Още на другия ден отиде заедно с него на Сцената, като стоеше колкото може по-надалеч и по-незабележимо.
Докато се клатушкаше или пълзеше от място на място, момчето си тананикаше куплетчета от различни песни. Дак знаеше някои, други — не. След известно време скалистият пейзаж бе заменен от морава. Малкият Донърджак навлезе в нея и изчезна от Сцената.