Вълшебният въпрос. Ако отговориш отрицателно, ще излезеш прекалено амбициозен. В противен случай ще те помислят за недостатъчно мотивиран. Идън опита лекото си оризово вино и внимателно подбра думите си.
— Работата ми е приятна и смятам, че внасям значителен принос за утвърждаването на Църквата. Иска ми се обаче да се изправя пред ново предизвикателство.
— Много добре. — Келси отново отпи от бирата си. — Поставяш ме в сложно положение, Дейвис.
Идън усети, че сърцето му се разтуптява по-бързо. Дали го бяха разкрили? Предполагаше, че не е възможно. Когато прие да работи постоянно за Църквата, той окончателно беше възприел самоличността на Дейвис. Артър Идън си бе взел отпуска с половин заплата (нещо, което университетът с радост посрещна заради бюджетните съкращения) и университетското счетоводство директно изплащаше ипотеката на неизползваното му жилище, както и някои други негови разходи. Идън живееше с доходите на Дейвис като служител на Църквата, при това доста икономично. Но Келси говореше…
— Обучението ти позволи значително да развиеш виртсилата си. Можеш да рецитираш молитвите също толкова добре, колкото много по-висши от теб жреци, и по време на всички ритуали проявяваш достатъчно ентусиазъм. И все пак… и все пак…
— Да?
— Продължавам да подозирам, че въпреки всичко това си оставаш скептик.
Идън благоразумно не отговори. Келси впери в него светлосините си очи.
— На последния съвет на старейшините на Църквата твоето име се спомена като вероятен кандидат за изключителна чест. Като твой наставник, ме попитаха дали ще подкрепя тази препоръка.
— Каква чест, господине?
— Виждаш Ли? Пак задаваш въпроси! Когато им се предостави такава възможност, повечето от нашите последователи биха се хвърлили на килима да възхваляват боговете, че изобщо са се сетили за тях. Малцина биха се запитали дали наистина са достойни. А ти — ти и малка група други — задавате въпроси. И все пак, ако те препоръчам за тази чест, ще бъдеш издигнат на пост, какъвто получават малцина други в Църквата.
— Но аз…
Келси се засмя. Изумлението на Идън/Дейвис възвърна обичайната му веселост.
— Постът е религиозен, не административен. Той изисква да се запознаеш с едно от божествата — да станеш негов личен слуга.
— Бог!
— Точно така. Не съм убеден, че скептик като теб — независимо колко е добронамерен — би трябвало да заема такъв пост. Някои божества са доста буйни. Възможно е да намерят липсата на вяра за непростима. В най-висша степен.
— Разбирам.
— Ние можем да умираме във Вирту, Дейвис. Това често се подценява, но ние можем да умираме във Вирту, особено когато се отдалечим от съвременните среди и навлезем в първични райони. Излишно е да споменавам, че нашите божества принадлежат на тази първична сила. Според учението на Църквата те използват Вирту само като средство за разкриване на истини, датиращи отпреди човешката история.
Келси смръщи чело.
— Ето защо разговарям с теб — може би неразумно от моя страна. Не искам да предлагам кандидат, който ще опозори себе си или моя отдел. Не искам и да загинеш. Нуждаем се от способностите ти. Можеш ли да ми дадеш отговор?
— Може ли да се помоля за напътствие, господине?
— Да. Това е разумно. До утре по това време си свободен от непосредствените си задължения. Решението зависи само от мен — не от теб, — но ще приема твоето мнение.
— Много ви благодаря, господин Келси.
— Ако искаш, можеш да си вървиш.
— Благодаря. Мисля, че ще ида да довърша работата си и после ще се отправя към храма.
— Много добре. Нека боговете ти дадат откровение.
— Надявам се.
Артър Идън напусна кабинета на Келси, като усещаше критичния му поглед в гърба си. В асансьора изигра с ръце сложна молитвена мудра, която Църквата бе възприела от будизма. После се върна в кабинета си, поработи с компютрите и напусна сградата. В случай, че някой го следеше, Идън отиде в една от църковните кабини за прехвърляне и откри уединен виртпараклис, в който да се помоли — и да подреди мислите си.
Остана там няколко часа. На излизане спомена на прислужника, че отива да вечеря. След като се нахрани в любимия си афганистански ресторант, Идън се върна в дома на Дейвис и постави няколко запалителни устройства, за да изглежда, че в апартамента е избухнал пожар от повреда в електрическата инсталация. (Когато пристигнеха, следователите от пожарната служба щяха да открият, че инсталацията не е била достатъчно мощна, за да поддържа компютърното оборудване и другия електронен хардуер.) Ако всичко минеше както трябва, Църквата щеше да го помисли за загинал.