От гривната внезапно се разнесе тих глас:
— Нямах намерение да активирам тази функция, докато Джон не стане пълнолетен, освен в извънредна ситуация — каквато настъпи сега. Моля те да не уведомяваш властите за този странен начин на живот, стари приятелю. Това ще изложи сина ми на опасност. Довери ми се. Ще уредя да те приемат като желан гост в замъка Донърджак винаги, щом пожелаеш. Но не се опитвай да извеждаш сина ми от границите му.
— Джон!
Малкият Донърджак само зяпна гривната си. Очите му бяха разширени, но очевидно не изпитваше страх.
— Джон!
— Не от плът, Рийз, но зная, че изразявам волята на Джон д’Арси Донърджак — бащата на това момче. Ако го изведеш във Верите, има голяма вероятност да го изложиш на огромна опасност.
— Но сега той е във Вирту…
— С това няма проблем. Той се разхожда така още от съвсем мъничък и не му се е случило нищо.
— Ще се доверя на преценката ти, Джон. Може ли да продължим този разговор, щом и без това съм тук?
— Разбира се, стига да не се опитваш да свалиш гривната от китката на момчето.
— Даже мъртъв успяваш да ме заинтригуваш. Ще направя както казваш.
— Наистина ли си в гривната ми, татко? — най-после попита детето.
— Не — разнесе се гласът на Донърджак Старши. — Но самоличността ми обгръща ИИ, който знае също колкото мен.
— Не разбирам. Ти ли си, или не?
— Самият аз не съм сигурен, че разбирам. Чувствам се като себе си, но пък създадох устройството точно с тази цел. Да речем, че съм много интелигентно компютърно създание. Така ще се чувствам много по-добре и ще избегнем метафизиката.
— Какво е метафизика?
— Нещо, което искам да избегна.
Момчето се засмя. Два мъжки гласа се присъединиха към него.
— Не зная много за това кое е смешно и кое не — оплака се Джон Младши.
— По принцип, ако те кара да се смееш, значи е смешно — отвърна Рийз и го хвана за рамото. — И ти става приятно.
— А ако не разбереш някоя шега, кажи ни и ние ще ти я обясним — прибави гривната.
Те завиха и ученият каза:
— Това там е Сцената, нали?
— Да, тя е.
— Искам пак да си поговорим с вас двамата.
— Ще наредя на Дак да приема обажданията ти — отвърна гривната, — и както казах, винаги ще си добре дошъл в замъка. Виждам, че си здрав, нали?
— Сега съм по-добре от преди.
— Чудесно. Пак ще поприказваме. Благодаря, че доведе сина ми.
Те се разделиха и малкият Донърджак излезе на Сцената.
— Сега пак ще се изключа — каза гривната. — Иди да се нахраниш.
Мизар издаде нещо средно между ръмжене и вой на развален двигател, сви се на кълбо по средата на Сцената и затвори очи. Джон Младши тръгна да търси робота и извика:
— Върнах се, Дак.
През следващите няколко месеца малкият Донърджак успя да накара гривната да го научи как да открива пътя си до замъка през няколко фазоизмествания. По някое време през тази година той усвои номера да се промъква и да докосва нещата във Вирту. Гривната не казваше нищо по въпроса и Рийз не знаеше какво да мисли.
— Това не е възможно дори на теория — отбеляза ученият. — Баща ти наистина е правил много странни неща с пространството и времето във Вирту, но даже той не беше способен да извършва такива случайни прехвърляния. Боя се, че ще се наложи да преразгледам някои от теориите си.
— Ще ми разкажеш ли за тези теории?
— Когато пораснеш и напреднеш в математиката.
— Ще кажеш ли на Дак да започне да ме учи по-отрано?
— Естествено.
— Мога ли да ти задам един личен въпрос?
— Да. Питай.
— Имал ли си някога деца?
Рийз помълча малко по-дълго от обикновено, после каза:
— Да. — Отново спря за миг, после продължи: — Ужасно е да надживееш децата си. Имах двама сина и дъщеря. И тримата са мъртви. Двама внуци. И те. Една правнучка, Мегън. В университета е, следва математика и физика. Тя ми е голяма утеха. Идва да ме вижда и много се обичаме. Но ми липсват всички други.
— Съжалявам.
— Няма за какво. Трябва да съм благодарен за онова, което имам сега и което съм имал някога, нали? Но ми липсват усмивките и смехът на някое момченце и… О, по дяволите! Живял съм прекалено дълго, нали разбираш, и съм направил много неща. Би трябвало да съм по-щастлив от повечето хора. И навярно съм. Както и да е, защо питаш?
— Просто начинът, по който се отнесе към мен, ме накара да си помисля, че може да имаш свои деца. Това е всичко.