Сейджак успя да освободи ръцете си и стисна главата на съперника си. Чъмо започна с всичка сила да го рита по навехнатия глезен. Сейджак бърчеше лице, но не отпускаше хватката си.
— Дърто копеле! Ще те утрепя!
Народът пищеше и подскачаше наоколо. „Дали Чъмо е достатъчно лош, за да е добър вожд като Сейджак?“ — чудеха се по-интелигентните.
Джей трепереше и се обливаше в пот, докато хората-зверове се търкаляха и бъхтеха. Никога не бе виждал истински бой.
— Не! — прошепна той, когато Сейджак започна да натиска с палци очите на Чъмо.
Усетил пръстите на вожда върху очите си, Чъмо се опита да го отблъсне, оголи зъби и безпомощно започна да хапе въздуха, като ръмжеше и проклинаше.
Сейджак продължаваше да натиска.
Чъмо вдигна ръце, стисна китките му и се помъчи да ги махне от очите си. В същото време продължаваше да го рита по глезена. И двамата бяха покрити с кръв.
Джей искаше да извърне поглед, но откри, че не може. В гледката имаше нещо опияняващо, събуждащо мисли за рационалността и ирационалността, които отдавна го бяха измъчвали. Като цяло обаче тя го привличаше с ужасното си насилие…
Чъмо нададе смразяващ задавен писък и Донърджак видя, че палците на Сейджак потъват дълбоко в очните му кухини. После вождът светкавично се вкопчи в гърлото на противника си. Чъмо престана да го рита и издаде още няколко приглушени хрипа. След това започна да се задушава.
— Ти каза „Хайде да проверим“ — рече Сейджак, като го стискаше все по-силно. — Добре. Вече провери.
Последва ясно доловимо изпращяване и главата на Чъмо рязко се наклони надясно.
— Ето, желанието ти е изпълнено — каза Сейджак, изправи се над трупа на Чъмо и изрева: — Кой е вождът?
— Сейджак! — изреваха зяпачите.
— Вождът на вождовете!
— Сейджак! — отново отвърнаха те.
— Не го забравяйте! — извика им той и закуцука към дървото си.
Плъзна поглед нагоре, прецени изкачването и болката в глезена си и избра по-ниските клони. После бавно и с престорено нехайни движения, като поемаше основната си тежест с ръце и рамене, се изкатери и се настани на първия здрав клон, който успя да открие.
Неколцина от клана зареваха одобрително. Той им махна с ръка и се усмихна. Животът беше чудесен.
Джей дълго чака преди да се измъкне. Никога не му се бе случвало да преживее кошмар посред бял ден.
През следващите няколко дни момчето избягваше приятелите си и четеше книги. Искаше му се да може да каже на всички, че е заминал някъде. Вместо това се упражняваше във въздушна акробатика и Калтрис усъвършенстваше стила му на плуване в потока под водопада. Постоянно сънуваше кошмарния двубой за водачеството на Народа и от време на време му се струваше, че чува изпращяването на шията на Чъмо.
Една нощ, когато се събуди от особено жив кошмар, чу стонове и дрънчене на вериги. Тръгна към източника на звука и на третия етаж зърна призрачна фигура.
— Почакай! Моля те! — извика Джей.
Фигурата забави крачка, спря, завъртя се и го погледна.
— Аз… никога не съм те виждал и чувал — каза момчето. — Кой… Какво си ти?
— Просто призрак. Изглежда, дълго време съм спал — отвърна другият. — А ти кой си?
— Джон д’Арси Донърджак Младши. Наричат ме Джей.
— Да, забелязвам приликата. Как е татко ти?
— Мъртъв е от години.
— Така ли? Не съм го виждал тук, от другата страна на живота, така че трябва да е отишъл в някакъв специален рай. Съжалявам, че си го загубил, момче. Беше добър човек.
— Значи си го познавал?
— О, да. Двамата с господаря бяхме нещо като приятели.
— Защо досега никога не сме се срещали — искам да кажа ние с теб? — попита Джей.
— Обикновено ме призовава някакво емоционално раздвижване, млади господарю — отвърна призракът. — Нещо безпокои ли те?
— Онзи ден присъствах на смъртен двубой. Да, това ме безпокои — призна момчето.
— Това е едно от онези неща, които стават въпрос на време и гледна точка — каза призракът. — Толкова често съм виждал насилствена смърт — самият аз съм резултат от такава, — че тя вече не означава за мен същото като някога, без да искам да омаловажавам ужаса от първото ти преживяване на това чувство. Смъртта обаче, трябва да го проумееш, е част от живота. Животът винаги продължава. Фактът, че не го виждаш постоянно, не означава, че не е така. Без смърт всичко ще се обърка. Помъчи се да го запомниш.