— Колкото по-бързо напредвате, толкова по-голяма ще е печалбата — обнадежди се Стантън. — Никак няма да е зле да ускорите темпото.
Елинор се изсмя презрително.
— Къде повече от това! — възкликна и Франсоа.
— Така си е, скъсваме се от работа — оплака се и Курт. — Спим най-много по шест часа на денонощие.
— Има само едно нещо, с което още не съм се заел — намеси се отново Едуард. — Имам познати в Службата за лекарствени средства — трябва да се свържа с тях и поне да опипам почвата, да видя каква е вероятността да включат „Ултра“ в съкратената процедура. Накрая ще проверим как лекарството действа при пациенти с тежка депресия, с вируса на СПИН, а защо не и с последен стадий на рак.
— Ще ни е от полза всичко, което спестява време — рече Стантън. — Няма да се уморя да го повтарям.
— Разбрахме, разбрахме — успокои го Едуард.
— Някой друг ще предложи ли нещо? — подкани Стантън.
Едуард се обърна към Глория.
— Тъкмо тази сутрин открихме ниски равнища естествен ензим в мозъка на плъхове, на които сме дали „Ултра“ — поясни жената.
— И какво, от мен се очаква да припадна от вълнение ли? — подметна ехидно Стантън.
— Точно това се очаква от теб — не му остана длъжен Едуард, — стига, разбира се, да помниш нещичко от четирите години, които си пропилял в медицинския факултет.
— Това показва, че „Ултра“ би могъл да бъде естествена молекула или най-малкото като строеж да се доближава доста до естествените молекули — продължи Глория. — Тази теория се подкрепя и от устойчивостта на връзката на „Ултра“ с обвивката на невроните. Вече смятаме, че тук имаме нещо подобно на връзката между наркотиците, които приличат на морфин, и мозъчните ендорфини. — С други думи — допълни Едуард, — „Ултра“ е естествен мозъчен хормон.
— Но количествата не са равномерно разпределени в мозъка — обади се пак Глория. — От първоначалните изследвания със скенер сме на път да предположим, че „Ултра“ се трупа най-вече в моста, средния и продълговатия мозък.
— А, да, продълговатият мозък! — повтори с блеснали очи Стантън. — Него го помня. Това е част на мозъка, свързана с животинското у нас, с първичните подтици: гняв, глад и секс. Ето, видя ли, Едуард, не съм си пропилял съвсем времето, докато съм следвал медицина.
— Глория, обясни му какъв е според нас механизмът на действие — подкани Едуард, без да му обръща внимание.
— Според нас лекарството неутрализира равнищата на мозъчните невротрансмитери — отвърна изследователката. — Точно както подобни вещества поддържат равнището на „рН“ в киселинно-основните системи.
— С други думи — уточни Едуард, — „Ултра“ или естествената молекула, в случай че тя е различна от лекарството, действа така, че внася равновесие в чувствата. Поне такова е било първоначалното му действие. Внасяло е спокойствие след крайни емоции, породени от някаква тревожна случка, например от това, че си видял в пещерата саблезъб тигър. Независимо дали това крайно чувство е страх, гняв или друго, „Ултра“ е неутрализирал невротрансмитерите и е позволявал на звяра или на първобитния човек бързо да си възвърне нормалното състояние, за да съумее да се пребори и със следващото предизвикателство.
— Какво имаш предвид под това „първоначално действие“? — поинтересува се Стантън.
— От последните ни изследвания се убеждаваме, че това действие се е развило заедно с човешкия мозък — поясни ученият. — Сега смятаме, че „Ултра“, или естествената молекула, не само уравновесява емоциите, но и ги пренася в царството на волевия контрол.
Очите на Стантън отново светнаха.
— Я чакай, чакай — прекъсна го той, като се опитваше да разбере за какво става дума. — Да не би да твърдиш, че ако на пациент с депресия дадат от нашето лекарство, единственото, което трябва да направи той, е… просто да пожелае да не е в депресия?
— Такава е последната ни хипотеза — потвърди Едуард. — Естествената молекула съществува в мозъка в съвсем миниатюрни количества, но играе огромна роля при определянето на емоциите и настроението.
— Боже мой! — възкликна другият мъж. — Това е феноменално! Разбирате ли, че „Ултра“ може да се превърне в лекарството на столетието!
— Нали затова работим като луди без прекъсване — рече Едуард.
— И какво точно правите в момента?
— Какво ли не. Изучаваме молекулата от всички възможни гледни точки. Сега вече знаем, че е свързана с рецептор, и искаме да установим какъв е свързващият белтък. Опитваме се да определим и строежа на този свързващ белтък, защото подозираме, че при различни обстоятелства „Ултра“ се свързва с различни странични вериги.