— Ами ясновидството? — попита Стантън.
— Според мен това е последица от засилената мозъчна дейност — поясни ученият. — В този смисъл веществото вероятно действа донякъде и като антидепресант.
— Музика за ушите ми! — възкликна неговият приятел. — Какво ще правите оттук нататък с това съединение?
— Първо ще се съсредоточим върху химията — поясни ученият. — Това ще рече, че ще изследваме строежа и физическите свойства. После ще разработим синтеза на лекарството, така че да не се налага да го извличаме от гъбичките. Сетне ще се заемем с физиологичното действие и с токсичността.
— Токсичността ли? — изненада се Стантън и пребледня като платно.
— Успокой топката, поел си съвсем малка доза — напомни му Едуард. — Излишно е да се притесняваш, няма да ти стане нищо.
— А как ще анализирате физиологичното въздействие на лекарството? — попита пак Стантън.
— Трябва да преминем няколко етапа — поясни ученият. — Нали помниш, повечето съединения с психеделично въздействие ни влияят, като подражават на някой от мозъчните невротрансмитери. ЛСД например е свързан със серотонина. Изследванията ще започнат с едноклетъчни неврони, после ще се прехвърлим на синаптозомите, а след това ще се заемем с невронни клетъчни системи, например с ганглии на низши животни.
— А няма ли да правите опити с живи животни? — учуди се Стантън.
— Накрая ще използваме и животни. Най-вероятно мишки и плъхове. А може би и маймуни. Но още сме много далеч от това. Не бива да подминаваме и молекулярното равнище. Трябва да определим участъците на свързване и трансдукцията в клетката.
— Както гледам, чака ви доста работа — повдигна вежда Стантън.
— Така си е — потвърди Едуард и се усмихна на Елинор, която кимна. — Но е изключително интересно. Случва се най-много веднъж в живота на учения.
— Дръжте ме в течение — каза на сбогуване Стантън и се изправи. Провери дали няма да изгуби равновесие. — Трябва да отбележа, че се чувствам страхотно.
Беше отишъл при вратата на лабораторията, когато се обърна и се върна. Едуард и Елинор вече работеха.
— Не забравяй — рече той на приятеля си, — че си обещал да прочетеш онзи проклет проспект. Ще ти давам зор, колкото и зает да си, така да знаеш.
— Ще го прочета, де — отвърна Едуард. — Не съм уточнявал обаче кога.
Стантън вдигна длан, все едно се прицелва с пистолет, и се престори, че стреля.
— Ким, търсят те по телефона — провикна се секретарката на отделението.
— Нека предадат съобщението на теб — отвърна на висок глас тя. Беше при леглото на тежко болен пациент и помагаше на медицинската сестра, отговаряща за него.
— Обади се — прикани я другата сестра. — Благодарение на теб вече всичко е наред. Нататък аз ще се оправя.
— Сигурна ли си? — попита Ким.
Сестрата кимна.
Ким се завтече по коридора на интензивното хирургическо отделение, като лавираше между количките, с които беше задръстено всичко наоколо. По цял ден приемаха и изписваха пациенти. Младата жена вдигна слушалката — очакваше да я търсят или от химическата лаборатория, или от хранилището с кръвни банки.
— Дано не се обаждам в неудобно време.
— Кой е? — попита Ким.
— Джордж Харис, строителният предприемач от Салем. Предадоха ми да ви потърся.
— Извинявайте, не познах гласа ви — отвърна Ким — беше забравила, че преди няколко часа е звънила на предприемача.
— Извинявайте, че се забавих — рече Джордж. — Бях в къщата. Защо сте ме търсили?
— Исках да разбера кога ще запълвате изкопа.
Въпросът и беше хрумнал предния ден и я беше хвърлил в тревога. Притесняваше се какво ще прави, ако засипят рова, преди те с Едуард да са върнали главата на Елизабет.
— Сигурно утре сутрин — отвърна Джордж.
— Толкова скоро? — ахна младата жена.
— Както се разбрахме, вече прокарват инсталациите и канализацията — каза предприемачът. — Някакъв проблем ли е възникнал?
— А, не — побърза да отговори Ким. — Просто исках да разбера. Как върви ремонтът?
— По вода — увери я Джордж.
Ким приключи набързо разговора и начаса звънна на Едуард — тревогата и растеше.
Никак не беше лесно да се свърже с него. В началото секретарката отказа да го повика — Ким да оставела съобщение и тя щяла да му го предаде. Младата жена обаче настояваше и накрая надделя.
— Радвам се, че се обади! — възкликна Едуард, след като вдигна слушалката. — Имам още добри новини. Не само отделихме алкалоидите, но и вече определихме кой влияе на психиката.