— Хич и не питай!
— Уговорих се да вечеряме със Стантън и жена му — подхвана Едуард развълнувано. — За осем. Ако има някаква промяна, Стантън ще ми се обади. Извинявай, че не те предупредих по-рано. Дано нямаш нищо против.
— Няма ли да работиш довечера? — изненада се Ким.
— Взимам си градска отпуска — засмя се той.
— Ами утре? — попита младата жена. — Остава ли уговорката да отскочим до Салем?
— Ще го обсъдим — отвърна уклончиво Едуард. — Всъщност предпочитам да вечеряме само двамата с теб, но имам да обсъждам нещо със Стантън, та си рекох, че не е зле да се поотпусна. Тази седмица наистина не съм се забавлявал кой знае колко.
— Виждаш ми се твърде весел и превъзбуден — отбеляза Ким. — Нещо хубаво ли се е случило?
— Случват се само хубави неща! — бодро потвърди той. — Затова и срещата със Стантън е важна. След вечерята можем да поостанем само двамата. Защо да не се поразходим по площада, както онази вечер, когато се запознахме?
— Ще бъде страхотно! — възкликна младата жена.
Ким и Едуард пристигнаха в ресторанта първи и сервитьорката ги отведе на хубава маса, прикътана до прозореца, през който се откриваше гледка към Мейн Стрийт с множеството пицарии и индийски ресторантчета. По улицата профуча пожарна, надула сирената до дупка.
— Готов съм да се закълна, че пожарникарите в Кеймбридж ходят с пожарните коли да си пият кафето — засмя се Едуард. — Непрекъснато кръстосват напред-назад. Невъзможно е да има чак толкова много пожари.
Ким го погледна — беше в невероятно настроение. Не го беше виждала толкова бъбрив и весел и макар да изглеждаше уморен, се държеше така, сякаш току-що е изгълтал цяла кана кафе. Дори поръча бутилка вино.
— Не каза ли, че винаги предоставяш на Стантън да избира виното? — попита младата жена. Но преди той да и е отговорил, Стантън се появи, както винаги с гръм и трясък, сякаш тук му беше бащиния.
— Е, приятелчета, добра среща! — възкликна той към Едуард и Ким, докато се опитваше да помогне на Кандис да се разположи на стола — масата беше възтясна и се налагаше да седнат двама по двама. — Я да чуем голямата новина! Да поръчвам ли шампанско „Дом Периньон“?
Ким погледна Едуард така, сякаш очакваше обяснение.
— Вече поръчах вино — заяви той самоуверено. — Няма нужда от шампанско.
— Поръчал си вино? — ококори се приятелят му и избухна в смях. — Здравата ще ги озориш! Съмнявам се тук да намерят евтино наливно червено!
— Поръчах италианско бяло — хладнокръвно поясни Едуард. — Сухо и охладено, тъкмо за ден като днешния.
Ким вдигна вежди. Не познаваше Едуард такъв.
— Е, казвай, какво има? — подкани Стантън и, целият в слух, се облакъти върху масата. — Да не се жените?
Ким се изчерви като домат. Смутена, се запита дали Едуард му е споменал за намерението да живеят заедно в къщата и в Салем. Не че беше някаква тайна, но тя искаше да го съобщи сама на майка си и баща си.
— Де да имах този късмет! — засмя се и Едуард. — Имам новини, макар и не чак толкова добри. Ким примига и го погледна. Беше удивена колко ловко се измъква от дебелашките подмятания на братовчед и.
Келнерката донесе виното. Стантън разигра цяло театро — дълго оглежда етикета, преди да и разреши да махне тапата, разлюля златистия еликсир в чашата си, вдъхна аромата му, пробва го на вкус, с очи обърнати към тавана, и дори го гледа срещу светлината, преди най-сетне да благоволи да и даде знак да налее на всички.
— Изненадан съм, мой човек! — рече той на Едуард. — Много добър избор си направил.
Сетне понечи да вдигне наздравица, но Едуард го спря.
— Мой ред е! — каза той и вдигна чаша към Стантън. — Да пием за най-умния предприемач в световната фармацевтика!
— Пък аз вече си мислех, че си ме отписал! — засмя се другият мъж. Всички отпиха от виното.
— Имам един въпрос към теб — обърна се пак Едуард към Стантън. — Сериозно ли говореше, когато преди няколко дни каза, че ново психотропно лекарство с доказано действие може да донесе милиард долара?
— Напълно — потвърди приятелят му. Веднага заряза шегите и наостри уши. — За това ли сме тук? Да нямаш нещо ново за лекарството, пратило ме на кратко психеделично пътешествие?
И Кандис, и Ким в един глас го попитаха за какво психеделично пътешествие говори. Щом разбраха какво се е случило, изпаднаха в ужас.
— Какво се втрещихте, никак не беше зле! — успокоително махна с ръка Стантън. — Дори ми беше приятно.
— Имам много нова информация — отговори Едуард на въпроса му. — От добра по-добра. Променихме молекулата и така отстранихме психеделичното въздействие. Вече смятаме, че сме създали следващото поколение лекарство от рода на прозака и ксанакса. Изглежда съвършено. Не е токсично, може да се приема орално, има по-малко странично действие и вероятно по-широк обсег терапевтични възможности. Всъщност благодарение на уникалния строеж на страничните вериги, които могат да бъдат променяни и заменяни, не е изключено лекарството да има почти неограничени лечебни психотропни свойства.