Едуард се извърна към Ким и двамата се спогледаха. Младата жена се досети какво му се върти в ума и кимна, без да я забелязват другите.
— В края на август се изнасям от Кеймбридж — поясни Едуард. — Местя се в Салем.
— Едуард ще дойде да живее с мен — поясни Ким и си каза, че майка и ще научи за нула време. — Ремонтирам старата къща в семейното имение.
— Чудесно! — възкликна Кандис.
— Ах, ти, стар хитрецо! — засмя се Стантън, после се пресегна през масата и потупа приятеля си по рамото.
— Поне веднъж в личния живот да ми върви, както в професионалния — похвали се Едуард.
— Защо тогава седалището на компанията да не бъде на Северния бряг? — предложи Стантън. — Там наемите за фирми сигурно са далеч по-ниски, отколкото в центъра на Бостън.
— Даде ми страхотна идея, Стантън! — рече ученият и пак се обърна настрани, към Ким. — Какво ще кажеш за конюшнята в имението, превърната във воденица? Прикътана е и затова от нея ще стане прекрасна лаборатория.
— Не знам — отвърна несигурно младата жена, смаяна от подобно предложение.
— Имам предвид „Омни“ да я наеме от теб и брат ти — поясни той, още по-запален от хрумването си. — Както сама спомена, имението е голямо бреме за вас. Ако ви плащаме добър наем съм сигурен, че все ще ви помогнем малко.
— Добре си се сетил, мой човек — подкрепи го и Стантън. — Няма да декларираме наема, тоест няма да ви обременяваме с данъци.
— Е? — подкани пак Едуард.
— Трябва да питам брат си — каза Ким.
— Ама разбира се — не възрази той.
— Кога ще говориш с него? Дай да не губим време.
Ким си погледна часовника и пресметна, че в Лондон е два и половина след полунощ, време, по което Брайън започваше да работи.
— Всъщност, мога да му се обадя още сега.
— Така те искам! — възкликна братовчед и. — Решителна! — Извади от джоба си клетъчния телефон и го плъзна по масата към Ким. — „Омни“ ще плати разговора.
Тя се изправи.
— Къде отиваш? — попита Едуард.
— Притеснявам се да говоря пред всички — отвърна Ким.
След като младата жена се отдалечи от масата, Кандис поздрави Едуард, че отношенията им са напреднали толкова.
— Приятно ни е заедно — поясни той.
— Колко души ти трябват в лабораторията? — поинтересува се Стантън. — Високите заплати изяждат капитала, както нищо друго.
— Ще назнача възможно най-малко — отвърна ученият. — Трябват ми биолог, който да се заеме с опитите с животни, имунолог за клетъчните изследвания, кристалограф, човек, който да разбира от моделиране на молекули, биофизик за ядрения магнитен резонанс и фармаколог. Плюс ние двамата с Елинор.
— Майко мила! — изпъшка Стантън. — Ти какво ще правиш, ще основаваш университет ли?
— Това е минимумът за работата, с която сме се заели, повярвай — отвърна спокойно Едуард.
— Ами Елинор за какво ти е притрябвала?
— Тя ми е асистентка, моята дясна ръка, без нея няма да стане.
— Кога можеш да започнеш да събираш екипа? — въздъхна примирено другият мъж.
— Веднага щом осигуриш парите — увери го ученият. — Трябват ни най-подготвените хора, затова и няма да минем евтино. Ще се опитам да ги привлека от престижни академични постове и високоплатени длъжности в частния бизнес.
— Точно от това се опасявам — намуси се приятелят му. — Доста нови био-медицински фирми предават Богу дух, защото раздават баснословни заплати и накрая се издънват по шевовете — остават без капитал и се разоряват.
— Ще го имам предвид — съгласи се Едуард. — Кога ще разполагаш с капитал, от който да мога да тегля?
— До началото на седмицата вече ще имам един милион — увери го Стантън.
Донесоха им предястията и Едуард настоя да започват и да не чакат Ким. Но още преди да са вдигнали вилиците, тя се върна при тях. Седна и подаде телефона на братовчед си.
— Имам добри новини — оповести младата жена. — Брат ми се зарадва много, че съм намерила кой да наеме старата мелница, но е категоричен да не покриваме разноските по ремонта. Налага се да се бръкне „Омни“.
— Съвсем справедливо е — съгласи се Едуард. Вдигна чашата за поредната наздравица.
Ала Стантън се бе замислил и той трябваше да го сръчка.
— Да пием за „Омни“ и за „Ултра“ — каза ученият. Всички отпиха от виното.
— Ето как според мен трябва да задвижим нещата — подхвана пак Стантън веднага щом остави чашата. — Ще започнем с уставен капитал от четири и половина милиона долара и ще определим цена от десет долара на акция. От всички четиристотин и петдесет хиляди акции всеки от нас ще задържи за себе си по сто и петдесет хиляди, пак с тях ще привличаме и по-крупни вложители. А ако лекарството наистина оправдае очакванията ни, накрая цената на всяка акция ще скочи неимоверно.