— Не се и съмнявам — меко отвърна преподобният Мадър. — Но според мен е важно да разберете, че ние — духовенството и светските власти, сме длъжни да мислим за цялото паство. Очаквах дяволът да се появи сред нас и единствената ми утеха е, че благодарение на жена ви вече знаем къде се е загнездил бесът. Искам да знам какви улики са използвани срещу съпругата ми — отсече Роналд.
— Ще ви ги покажа — вметна преподобният Мадър. — При условие обаче, че ще ги пазите в тайна, понеже се опасяваме, че ако бъдат разгласени, жителите на Салем ще изпаднат в още по-голям смут.
— А ако реша да обжалвам? — поинтересува се Роналд.
— Видите ли доказателствата, със сигурност няма да обжалвате — беше категоричен преподобният Мадър. — Уверявам ви. Мога ли да разчитам на вашата дума?
— Да — отвърна Роналд. — Стига да не ми оспорвате правото да обжалвам.
Тримата мъже се изправиха едновременно. Преподобният Мадър поведе посетителите към каменното стълбище. Запали тънка лоена свещица и следван от двамата мъже, заслиза към мазето.
— Обсъдих най-подробно уликите с баща си — Инкрийс Мадър — каза през рамо домакинът. — И двамата сме единодушни, че те са изключително важни за идните поколения като веществено доказателство за съществуването на невидимия свят. Смятаме също, че мястото им е в Харвардския колеж. Както знаете, сега баща ми е негов ректор. Роналд не каза нищо. Не му беше до колежи и ректори.
— Двамата с баща ми сме на еднакво мнение и че по време на съдебните процеси в Салем се е наблягало прекалено много само на духовете като доказателство за вина — продължи свещеникът. Вече бяха слезли по стъпалата и Самюъл и Роналд изчакаха домакинът да запали светилниците по стените. Както обикаляше подземието, отчето им обясни: — Притесняваме се да не би с това позоваване на духовете да пострадат и невинни хора.
Роналд понечи да възрази. Не го свърташе да слуша тези излияния, но Самюъл го спря, като безмълвно притисна длан върху рамото му.
— Бихме искали на всеки съдебен процес да бъдат представяни веществени доказателства, както в случая с Елизабет — отбеляза преподобният Мадър и махна на Роналд и Самюъл да се приближат към големия заключен шкаф. — Но това е и твърде взривоопасно. Настоях благоразумно уликите са бъдат иззети и след края на съдебното гледане да бъдат пренесени от Салем тук, в Бостън. Никога не съм виждал по-убедително доказателство за мощта на дявола и за умението му да пакости.
— Много ви моля, отче — обади се накрая Роналд. — Бих искал да се върна незабавно в Салем. Покажете ми за какво става въпрос и веднага поемам на път.
— Търпение, добри ми човече — прикани преподобният Мадър и извади от сюртука си ключ. — Доказателството е от такова естество, че трябва да проявите самообладание. Доста… стъписващо е. Тъкмо заради това предложих делото срещу жена ви да се гледа при закрити врата и съдебните заседатели да видят уликите едва след като се закълнат, че няма да ги разгласяват. Взехме тези предпазни мерки не за да лишаваме съпругата ви от справедливо правосъдие, а за да предотвратим масовата истерия, която щеше да е само добре дошла за козните на дявола.
— Готов съм — отвърна Роналд донякъде отчаяно.
— И нека Христос Спасителят бъде с вас! — промълви отчето и пъхна ключа в ключалката. — Кураж! После отключи шкафа. Отвори с две ръце вратичките и отстъпи назад, за да стори място на Роналд.
Той затаи дъх, очите му се разшириха така, сякаш щяха да изскочат от очните ябълки. Мъжът долепи ужасен и стъписан длан до устата си. Помъчи се да изрече нещо, ала беше изгубил ума и дума. Прокашля се.
— Достатъчно! — успя най-сетне да пророни и съкрушен извърна поглед.
Преподобният Мадър затвори вратите на шкафа и го заключи.
— Сигурно ли е, че това е дело на Елизабет? — поинтересува се със свито гърло Роналд.
— Установено е по безспорен начин — намеси се и Самюъл. — Доказателството не само е иззето именно от твоя дом, но и Елизабет съвсем доброволно си призна, че то е нейно дело.
— Господи! — простена Роналд. — Тук несъмнено има пръст дяволът. Ала дълбоко в себе си съм убеден, че Елизабет не може да е вещица.
— Никак не е лесно да повярваш, че жена ти се е съюзила с дявола — отбеляза неговият приятел. — Ала тези улики, съчетани с показанията на няколко от пострадалите момичета, които заявиха под клетва, че духът на Елизабет ги измъчва, няма как да бъдат оспорени — те са неоспоримо доказателство. Съжалявам много, драги ми приятелю, но трябва да приемеш, че Елизабет наистина е вещица.
— Смазан съм от мъка — промълви Роналд отчаяно.
Самюъл и Котън Мадър се спогледаха многозначително и съчувствено. Самюъл махна към стълбата.