Не бе трудно да намерим дирята на мравките. Те бяха влачили драконовата глава през гората, оставяйки в калта дълбоки следи. Ние на свой ред влачихме главата в обратна посока.
Едва ли бяхме изминали повече от четвърт миля — започвах сериозно да се притеснявам за времето, което имаме, — когато Анабет прошепна:
— В името на безсмъртните…
Бяхме стигнали до ръба на кратер — нещо бе оставило дупка като от метеорит върху горската повърхност. Стените й бяха хлъзгави и затрупани с изпопадали дървесни стволове. Следите от мравките стигаха до дъното, а там се виждаше нещо огромно и метално. От края му стърчаха проводници.
— Вратът на дракона — казах, — дали мравките са направили този кратер?
Анабет поклати глава.
— Надали. Прилича повече като да е паднал метеорит.
— Хефест — рече Силена — богът стои зад това. Хефест иска да намерим дракона. Той иска да спасим Чарли… — думите й заглъхнаха в хлипове.
— Хайде тогава — опитах се да я окуража — да включим това лошо момче.
Да докараме главата на дракона до дъното бе лесно. Пуснахме я по склона и тя се удари във врата с шумно, металическо ДРЪН! Виж, свързването на двете части се оказа по-сложно.
Нямахме никакви инструменти, нито пък опит.
Анабет нагласяше жиците и ругаеше на старогръцки.
— Трябва ни Бекендорф. Той щеше да се справи с това за секунди.
— Твоята майка не е ли богинята на изобретателите? — попитах.
Анабет ме изгледа накриво.
— Да, но не в този смисъл на думата. Добра съм в идеите, не в техническата част.
— Е, ако трябваше да избера един човек в света, който да закачи обратно главата ми, бих избрал теб — казах аз. Просто го казах. Исках да прозвучи окуражително, но веднага разбрах, че е прозвучало тъпо.
— Ооо — подсмръкна Силена и избърса сълзите си, — Пърси, но това беше толкова мило!
Анабет поруменя.
— Млъкни, Силена. И ми подай кинжала си.
За миг се уплаших, че Анабет възнамерява да ме наръга, но вместо това тя го използва като отвертка и отвори едно табло на драконовата шия.
— Започва се — въздъхна тя. И започна да напасва бронзовите жички.
Това отне доста време. Прекалено много.
Предположих, че играта „Плени знамето“ вече е свършила. Чудех се колко ли време ще отнеме на другите да разберат, че ни няма, и да започнат да ни търсят. Ако сметките на Анабет бяха верни (а те винаги бяха), то на Бекендорф му оставаха пет-десет минути, преди мравките да го нападнат.
Най-накрая Анабет се изправи и въздъхна. Ръцете й бяха мръсни и издраскани. Ноктите й бяха изпочупени. На челото й имаше мазно петно, следствие от решението на дракона да я изпръска с машинно масло.
— Добре — каза тя, — мисля, че е готово.
— Мислиш? — попита истерично Силена.
— Дано да е — намесих се, — нямаме време. Как обаче се включва това чудо? Има ли съединител или нещо подобно?
Анабет посочи рубинените очи.
— Въртят се по часовниковата стрелка. Предполагам, че трябва да ги завъртим.
— Ами да, и на мен да ми завъртят очите, ще се събудя — съгласих се, — а какво ще правим, ако ни се ядоса?
— Ще умрем — отговори Анабет.
— Супер! — отвърнах. — Нямам търпение.
Заедно завъртяхме рубинените очи на дракона. Те незабавно светнаха. Анабет и аз отскочихме толкова бързо, че паднахме един върху друг. Устата на дракона се разтвори като в прозявка. Главата се обърна и ни изгледа. От ушите започна да излиза пара, когато съществото се опита да стане.
Когато установи, че не може да мръдне, драконът изглеждаше объркан. Той обърна глава и разгледа пръстта. Най-накрая разбра, че е погребан. Вратът се опъна веднъж, втори път… и кратерът изригна.
Драконът се изправи със странни движения, изтърсвайки се подобно на куче. Бе толкова впечатляващ, че никой от нас не можеше да проговори. Имам предвид, да, трябваше му едно минаване през автомивката и оттук, и оттам висяха жици, но тялото му бе повече от забележително. Високотехнологичен танк с крака. Златни и сребърни люспи го покриваха, някои от тях инкрустирани със скъпоценни камъни. Краката му бяха дебели като дървесни стволове, а от пръстите му изкачаха стоманени нокти. Нямаше криле — както и повечето гръцки дракони, но опашката му бе поне толкова дълга, колкото тялото. Тоест поне колкото училищен автобус. Вратът заскърца, когато съществото надигна глава към небето и избълва победна струя пламък.