— Добре. Намали и ги привлечи.
Заповедта беше безумна, но никой не я оспори. „Зодиакът“ покорно намали скоростта и моторницата скъси разстоянието на двайсет метра. Кормчията сякаш предвкуси мига на победата и подаде тяга, може би с надеждата да прегази преследваните.
Кабрило продължи да дава инструкции на Троно, насочваше го така, че да минат покрай кърмата на потъналия танкер. Погледна през рамо. Моторницата се приближаваше към тях като акула, която атакува, за да довърши жертвата си. Качествената оптика на прибора за нощно виждане му позволи да види дори удоволствието, изписано на лицето на кормчията, докато се готвеше да убива.
„Още няколко секунди — помисли си Хуан и отново се втренчи напред. — Още няколко секунди. Сега!“
Направи знак на Майк рязко да завие наляво и „Зодиакът“ полетя към пролуката под счупения кран. Кормчията на значително по-голямата моторница изобщо не забеляза, че го водят към капан.
— Залегни! — извика Кабрило, когато минаха зад потъналите перила на танкера и профучаха под стрелата на крана. Имаше един метър свободно пространство и ако не се бяха хвърлили на дъното на лодката, ръждясалият стоманен кран щеше да им отреже главите.
Щом минаха, Хуан се обърна. Моторницата ги следваше и кормчията видя крана в последната секунда. Рязко завъртя кормилото, но вече беше късно. Лодката се блъсна в крана и металът с лекота сряза корпуса от фибростъкло и откъсна единия резервоар за гориво.
Никой от дванадесетте мъже на обречената моторница нямаше време да се подготви и всички изхвърчаха над носа. Повечето паднаха невредими във водата, но един се удари с главата напред в стрелата на крана и умря на място.
Дизеловото гориво, изливащо се от пробития резервоар, образува мазна локва в мръсната вода, но преди морето да го разреди, искра от повредената електрическа система го взриви в облак от оранжево и черно.
— Зачеркнете последната моторница — каза Кабрило в предавателя. — Прибираме се.
Моторът угасна, когато до „Орегон“ оставаха сто метра, и се принудиха да хванат греблата. От брега продължаваше да се чува стрелба. Хората на Сингх стреляха напосоки в морето.
Гумената лодка стигна до рампата и Хуан хвърли въжето на чакащия ги моряк. Когато и последният „тюлен“ слезе от борда, Кабрило с накуцване се приближи до Джулия Хъксли, която вече му беше приготвила резервна протеза. Беше я предупредил по предавателя. Джулия сряза част от неопреновия му костюм с хирургически ножици и прегледа крака му. Беше посинял и подут, но изглеждаше наред, така че тя му позволи да си сложи новата протеза и огледа раната на главата му.
— С какво те фраснаха? — попита, докато осветяваше дълбокия прорез с тънко фенерче.
— С приклад.
Тя светна с фенерчето в очите му, за да провери дали няма мозъчно сътресение. Зениците му реагираха нормално.
— Главата ти е като гюле. Как се чувстваш? Вие ли ти се свят? Повръща ли ти се?
— Не. Само ме щипе от солената вода.
— Нормално. — Джулия знаеше, че като повечето мъже Хуан омаловажава болката. Почисти раната и я превърза. — Ще ти мине като на куче. Съжалявам, но близалките ми свършиха.
— Жалко.
Джулия се обърна към Виктория Болинджър.
— Ти пък какво правиш тук?
— Тори работи за „Лойдс“ — каза Кабрило и стана да изпробва как е нагласил протезата. — Разнищва същия случай като нас, но от другия край.
— Аз пък помислих, че е заради лошите ми обноски до болничното й легло.
Двете си стиснаха ръцете и Хъксли попита Тори дали се нуждае от медицински грижи.
— Благодаря, доктор Хъксли. Чувствам се чудесно. Само съм малко изнервена.
— Хуан има хубав коняк. Предписвам ти най-малко една чашка.
— Шефе? — чу се гласът на Макс Ханли по уредбата и Кабрило натисна бутона, монтиран на напречната преграда.
— Да? Какво е положението?
— Продължават да стрелят по нас от брега, но с малокалибрени оръжия. Не използват гранатомети. Джордж Адамс пусна безпилотния самолет да обиколи склада. Изключиха резачката и е забелязал няколко души да бягат от хангара. Качили са се в джип и с бясна скорост са се отправили към къщите на миля и нещо нагоре по брега. Там има хеликоптер, но засега около него не се забелязва движение.
— Ами нашият?
— Екипажът може да се подготви за излитане за десет минути — отвърна Макс.
— Джордж да предаде управлението на безпилотния самолет на Ерик Стоун. Хлапетата са се упражнявали достатъчно часове на симулатора за полети „Майкрософт“, за да добият правото на неговия лиценз на пилот на пътнически хеликоптер. Трябва да излетим колкото е възможно по-скоро. Сингх ни трябва жив, ако искаме да разберем цялата история.