Пиратите на влекача вече ги обстрелваха. Куршумите на калашниците пробиха надуваемия пояс около борда и рикошираха в моторите, но като по чудо не засегнаха никого. Троно трескаво въртеше кормилото и крещеше на Марк Мърфи да им помогне.
Изведнъж земята между Кабрило и индонезийците експлодира, взривена от петстотин куршума с обеднен уран. Дебелият метър и двадесет насип се разхвърча и видяха скрилите се зад него стрелци. Онези, които не бяха покосени от залпа, бяха буквално разкъсани от летящи камъни.
Линкълн огледа за оцелели, макар да знаеше, че няма смисъл. Никой не можеше да остане жив след подобна атака.
— Чисто е.
— Елементът ни на изненада е разкрит, но ще се придържаме към плана — каза Хуан. — Слизаме долу и ще се опитаме да намерим Еди. Надявам се, че е спечелил доверието на китайците, защото ако ще ги спасяваме, ще ни е необходимо.
Тръгнаха надолу по склона.
Еди Зенг се криеше зад един камък и наблюдаваше как сражаващите се ще реагират на пристигането на „Орегон“. Както очакваше, руснаците не му обърнаха внимание и продължиха да се сражават умело и дисциплинирано. Успяха да убият значителен брой индонезийци, но те все още ги превъзхождаха по численост. От десетината, приковани в началото на засадата, четирима бяха мъртви, а трима ранени, но все още отбраняваха позицията си. Вълната от индонезийци продължаваше да обстрелва могилата, където се бяха укрепили руснаците. Крайният резултат от престрелката беше неизбежен и руснаците го знаеха, но вече не се сражаваха за живота си, а разбираха, че трябва да умрат с достойнство.
Нещо в отсрещния край на преработвателната фабрика привлече вниманието на Еди. Разстоянието беше голямо, но му се стори, че Ян Паулус излиза от кораба, използван за спално помещение. Да, наистина беше Паулус и бързаше към площадката, където беше хеликоптерът на Антон Савич. И блъскаше някакъв човек, беше опрял пистолет главата му. Вероятно беше взел пилота за заложник и го принуждаваше да излетят. Нямаше следа от Антон Савич и Еди се запита дали южноафриканецът вече не го е убил.
Преследването на надзирателя на мината щеше да е тактическа грешка, но гневът, лумнал в гърдите на Еди, заслепи здравия му разум. Болката, гладът и лишенията бяха оказали въздействие върху трезвата му преценка. Убиването на южноамериканския садист щеше поне да сложи началото на отмъщението. Вече беше казал на Танг да събере колкото може повече работници и да тръгнат към последния докаран кораб. От всички кораби, осеяли усамотения бряг, той беше най-добрият им шанс да оцелеят при изригването на вулкана, ако Хуан не измислеше друг начин да се измъкнат.
Знаеше, че е прекалено слаб, за да гони Паулус, но когато хукна след него, усети прилив на енергия. Белите му дробове изпомпваха въздуха като ковашки мехове. Почувства се жив за пръв път, откакто бе предал живота си в ръцете на змийските глави в Лантан. Дори някои от стрелците да го забележеха, докато тичаше между ръждясалите контейнери, щяха да го помислят за работник, опитващ да се спаси. Беше скрил автомата на убития под широката си риза.
Излезе от зоната на най-ожесточената престрелка и се запрепъва по рампата, използвана за пренасянето на златото към влекача. Стигна до следващия залив, тесен и защитен от големи скали. Щом излезе на открито, видя осем пирати, които тъкмо отплуваха с една лодка. Те също не би трябвало да му обърнат внимание, но един посегна към оръжието си. Еди се хвърли на земята и в следващия миг няколко куршума се забиха в скалата над него. Той измъкна автомата, изчака стрелбата да спре и се надигна.
Стрелялият се беше обърнал да се посмее с другарите си. Първият откос от три куршума го просна безжизнен в ръцете на стреснатия му приятел на съседната седалка. Вторият повали и него. Еди застреля още един, преди останалите да се усетят и да отвърнат на огъня, мина от другата страна на скалата и се закатери по хлъзгавия камък.
Скалата беше висока само два-три метра, но Еди нямаше сили. Ръцете му трепереха от напрежението да повдигат отслабналото му тяло, автоматът тежеше на гърба му колкото петдесеткилограмова раница. Моторът на лодката запърпори точно когато Еди стигна до върха, просна се по корем и вдигна автомата.
Някой пират сигурно бе отгатнал намеренията му, защото от канарата изведнъж се разхвърчаха парчета. Още поне трима откриха огън отдолу. Еди закри главата си с ръце: върху него се посипаха парещи каменни отломки, сякаш беше паднал в гнездо на оси. Пиратите продължиха да стрелят, докато лодката не се отдалечи.
Еди рискува и надникна. Пиратите плуваха към влекача, от който обстрелваха щурмовата лодка на „тюлените“ на „Орегон“. Планът на Кабрило търпеше сериозен провал. В лодката имаше само трима души. Трябваше им прикритие от „Орегон“, ако мислеха да атакуват влекача, но картечницата мълчеше.