Адамс стана и изпука пръсти.
— Знаете старата шега. Всяко приземяване, след което можеш да си отидеш у дома, е добро.
Неколцина души изпъшкаха — той вечно го повтаряше това. Мърфи превъртя записа и го пусна отново.
— Какво видяхте? — попита Кабрило по сателитната връзка.
— Чакай малко, шефе — отвърна Макс. — Картината пристига.
Въпреки че образът беше тъмен, Адамс беше свършил отлична работа с контролирането на безпилотния самолет. Образът беше стабилен и ясен — но съвсем не такъв, какъвто искаха да видят. Трюмът на сухия док имаше някакво покритие. Не беше плътно, защото някои части се диплеха от вятъра, но напълно скриваше товара.
— Е? — нетърпеливо попита Хуан.
— Трябва да изпратим разузнавателен екип — каза Ханли. — Покрили са трюма с черно платно. Не виждаме нищо.
Линда Рос вече беше до задната врата на контролната стая. Тя беше старши офицер по разузнаването и работата й беше да води екипа на „Маус“. Беше с черна бойна униформа и бронежилетка. Хубавата й медноруса коса беше прибрана под черна плетена шапка.
Въпреки решително стиснатите челюсти и военното облекло Линда изглеждаше млада и уязвима. Гласът й беше писклив като на момиче в пубертета, бузите й бяха осеяни с лунички. Тридесет и седем годишната Линда все още привличаше погледите на мъжете в баровете по време на редките си пътувания до Щатите.
Беше прекарала военноморската си кариера като анализатор, но имаше богат опит и в събирането на разузнавателни данни. Благодарение на добрата си подготовка обикновено отделяше по-малко време на определена мисия от другите, защото знаеше точно каква информация е необходима. Умееше бързо да преценява положението и интуитивно разбираше какво е важно, и заради това си беше спечелила уважението на „тюлените“, които водеше.
— Кажи на Хуан, че ще внимаваме — обърна се Линда към Макс, излезе и тръгна към вратата във ватерлинията на десния борд, откъдето спускаха надувната гумена лодка „Зодиак“.
Трима командоси вече я чакаха. Бяха облечени като нея. Единият й даде боен колан. Тя провери дали пистолетът й със заглушител „Глок“ е зареден. Тъй като мисията беше разузнавателна, никой не носеше нещо по-тежко от пистолет, но куршумите с кухи върхове с живак имаха висока кинетична енергия и обезглавяваха хора дори с бръснещ изстрел. Линда нагласи микрофона на тактическия радиопредавател на гърлото си и сложи слушалката в ухото си. Всички изпробваха предавателите си и се увериха, че всеки чува другия, както и Макс в оперативния център.
Помещението беше озарено от червени бойни светлини и на блясъка им Линда намаза лицето си с камуфлажна боя, после нахлузи на ръцете си матови ръкавици. Лодката имаше места за осем души и плаваше с черен извънбордов мотор. До четиритактовия двигател беше монтиран друг, по-малък, захранван с акумулаторни батерии, който можеше да движи „Зодиак“ безшумно със скорост четири възела. Нещата, необходими за мисията, бяха завързани за дъното.
Диспечерът отново провери всеки член на екипа и после вдигна палец на Линда в знак, че всичко е наред. Тя му намигна и той угаси светлините. Външната врата — секция от корпуса с размери три на два и петдесет, точно над ватерлинията — се отвори. Шепотът на морето нахлу и Линда усети солта във въздуха. Нямаше луна, но „Маус“ се очертаваше в мрака. Предната му част беше осветена от прожекторите на двата влекача, а натриевите лампи на горната палуба придаваха релефност на силуета му.
Екипът избута лодката по покритата с тефлон рампа и скочи на борда веднага щом тя стигна до водата. Отделиха се от „Орегон“ в пръски от пяна и завиха, за да заличат дирята си.
Разстоянието между двата кораба изглеждаше малко на екраните на „Орегон“, но сега им се стори огромно. Морето беше спокойно и лодката леко се носеше по вълните, издигаше се, застиваше неподвижно за миг и после отново се спускаше в плавен ритъм. Външният двигател беше заглушен, но на Линда й се струваше, че боботи оглушително, макар да знаеше, че е почти безшумен дори при пълна скорост.
След пет минути вече бяха минали три четвърти от пътя. Командосът, който караше, угаси извънбордовия двигател, включи безшумния електрически мотор и по знак на Линда насочи лодката около кърмата на „Маус“, търсеше подходящо тъмно място, откъдето да се качат на борда.
Сухият док плаваше само с три възела, така че безпроблемно минаха зад него и се плъзнаха покрай десния борд. Корпусът нямаше отличителни знаци — просто сива стоманена стена, простираща се от носа до кърмата. Монтираните високо на перилата лампи осветяваха палубата, но в средата на кораба имаше тъмно пространство: една крушка беше изгоряла. Отправиха се натам. Командосът на руля непрекъснато променяше оборотите на мотора, за да държи лодката стабилна в развълнуваните води.