Абхай Сингх прочете справката за „Орегон“, която му даде Хуан — там беше записано друго име, в момента го изписваха на корпуса на кораба. В документите бяха отбелязани размерите, тонажът, товароподемността и оборудването. Бяха приложени и много снимки. Свинските очички на сикха ги прегледаха бързо и внимателно. Единственият звук в занемарения кабинет беше потракването на черния вентилатор и шумът на уличното движение през отворения прозорец.
— Има нещо, което не виждам, капитан… Смит — каза Сингх и изпитателно се вторачи в Кабрило. — Документите ви за собственост. Да не би плавателният съд, който искате да продадете за отпадъци, да не е ваш?
Хуан, изпълняващ ролята на Джеб Смит, един от редовните му персонажи, когато имаше работа с чиновници, отвърна на подозрителния му поглед спокойно.
— Не виждате и нещо друго. — И му даде още една купчина документи.
Сингх ги погледна недоверчиво, но когато стигна до половината на първата страница, очите му блеснаха от алчност.
— Да, точно така — каза Хуан. — Трюмовете са пълни с осем хиляди тона алуминиеви слитъци. Натоварихме ги в Карачи. Искате ли да сключим сделка, господин Сингх? Вие ще забравите, че корабът не е мой, а аз ще забравя, че когато е станал ваш, съм знаел, че на борда е имало необработен метал на стойност десет милиона долара, който не принадлежи на никого от нас двамата.
Сингх остави книжата на бюрото, сплете мургавите си пръсти и замислено погледна Кабрило.
— Защо се обърнахте към „Карамита“, капитане?
Всъщност питаше откъде някой си капитан Джеб Смит знае, че собствениците на склада за метални отпадъци са корумпирани и приемат подкупи.
— Поетите често пишат колко необятни са океаните и това е вярно, господин Сингх, но знаете ли, от друга страна светът все пак е малък. Човек чува разни неща.
— И къде ги чува тези разни неща?
Кабрило се огледа крадешком.
— На различни места от различни хора. Не си спомням кой ми каза за вашия хубав склад, но слуховете се разпространяват по-бързо от дизентерията и може да са още по-неприятни. — Отново се втренчи в Сингх и изражението му стана неразгадаемо.
Абхай разбра подтекста на думите му — продължиш ли да задаваш въпроси, ще се погрижа властите да огледат „Карамита“ по-отблизо — и се усмихна лицемерно.
— Сърцето ми се радва, като чуя как хората оценяват толкова високо бизнеса ми. Мисля, че може да се споразумеем, капитан Смит. Трябва да знаете, че цената на стоманата за отпадъци се вдигна, затова ще получите сто и десет долара за тон за целия кораб.
— Мислех, че по-скоро ще бъдат петстотин и петдесет — възрази Кабрило. Можеше да учетвори цената заради слитъците алуминий, които обещаваше, но искаше да приключи с преговорите и да се изкъпе от смрадта на непочтеност.
— Не, няма да стане — отговори Абхай разпалено, сякаш Кабрило беше обидил сестра му. — Мога да вдигна само до двеста.
— Може да вдигнете и на четиристотин, но аз ще взема триста.
— О, капитане — театрално изпъшка сикхът, държеше се, сякаш този път Хуан е обидил майка му. — Няма да имам никаква печалба на тази цена.
— Мисля, че ще имате нещо повече от печалба. И двамата знаем каква е цената на товара. Защо не се договорим за двеста и петдесет на тон и след два дни да ви докарам кораба?
Сингх се замисли. Кабрило знаеше, че по всяка вероятност „Маус“ ще стигне до „Карамита“ по същото време като „Орегон“, и се запита кое в съзнанието на сикха ще надделее — алчността или трезвият разум. Един предпазлив човек би затворил склада, докато сухият док не остави товара си и не заличи доказателствата за пиратството си, но Сингх би се полакомил да спечели цената, предложена от Хуан.
Сикхът взе решение.
— В момента складът е пълен. Докарайте кораба си след седем дни. Тогава ще имаме място.
Кабрило стана и протегна изпотената си ръка.
— Договорихме се. Но ако собствениците на кораба имат шпиони в Джакарта, ще дойда в „Карамита“ след два дни.
И излезе от кабинета още преди Абхай Сингх да проумее забележката му.
Джордж Адамс го върна с хеликоптера на „Орегон“, който беше заел позиция далеч от маршрутите на корабите. От няколко дни Джордж летеше по двадесет часа, превозваше екипа от Швейцария обратно до „Орегон“. Най-после целият екипаж се бе събрал, с изключение на Еди Зенг.
Кабрило отиде в каютата си, свали дрехите на Джеб Смит и перуката, сложи ги в найлонова торбичка и я захвърли в дъното на гардероба за следващия път, когато щеше да играе тази роля, после се насапуниса и почна да се бръсне.