Погледът му отново обходи помещението. На лицата на хората около него не беше изписан нито мрачен фатализъм, нито блясък на оптимизъм. Следващият ход принадлежеше на пиратите и екипажът хладнокръвно го чакаше.
— Командният пункт, намалете скоростта на осем възела. Нека станем прекалено примамливи, за да ни пренебрегнат, но подгответе помпите за баласт в случай, че се наложи да олекнем и да бягаме.
— Слушам.
— Разстояние?
— Десет мили — отривисто отвърна Линда, после изведнъж възкликна: — По дяволите…
— Какво става?
— Мамка му. Засечен от сонара съд точно под нас, на дълбочина двайсет метра. — Тя вдигна глава и погледна Хуан. — Те имат подводница!
5
Хората в оперативния център нямаха време да обмислят думите й.
— Засичам изстрелване на ракета от траулера — съобщи Марк Мърфи. — Време до удара: четиридесет и седем секунди. Зареди оръдията.
Тактическата ситуация се беше изплъзнала от контрол само за секунди и Кабрило трябваше да действа светкавично. Разчиташе по-скоро на ума си, отколкото на скъпата техника, за да си представи сражението и да търси решение.
— Стреляте по мой сигнал. Команден пункт, изпразнете резервоарите и се подгответе за пълна тяга. Уепс, бъди готов да хвърлиш противотежестите и дълбочинните бомби. Сонар, какво прави подводницата?
— Изглежда неподвижна. Няма движение, нито признаци, че ще стреля.
— Време до удара?
— Тридесет и една секунди.
„Орегон“ започна да се движи по различен начин — резервоарите с баласт вече бяха изпразнени. С максималната скорост магнитохидродинамичните двигатели можеха да отместят кораба на цяла дължина само за няколко секунди. Дори ако планът им не успееше, „Орегон“ нямаше да е там, където беше прицелена ракетата.
— Сонар?
— Засичам свистене на изпускан въздух, но подводницата не потъва.
Това реши нещата за Кабрило. Подводницата все още не представляваше заплаха. Хуан искаше да взриви ракетата колкото е възможно по-близо до „Орегон“, за да накара пиратите да помислят, че са улучили целта.
— Добре, Уепс, когато до удара останат десет секунди, унищожи ракетата с оръдието. Команден пункт, напълнете резервоарите с баласт, но бъдете готови да увеличите тягата.
Марк Мърфи, също облечен в черно и с черна тениска с надпис „Зарежете тъпотиите. Ние сме Секс Пистълс“, показа картина от външна камера на главния екран. Лъч светлина пронизваше мрака по посока на „Орегон“ на десетина метра от повърхността на морето. Скоростта на приближаване беше астрономическа — поне хиляда мили в час. Ракетата, изглежда, беше изстреляна под скосен ъгъл, за да удари кърмата на „Орегон“. Намерението на пиратите беше да повредят механизма на щурвала и витлата на жертвата и да ги лишат от възможност да избягат. Планът не беше лош, ако искаха да отвлекат заложник или да откраднат сейфа на кораба.
Когато останаха единадесет секунди, Марк натисна спусъка на картечницата „Гатлинг“. Оръжието сякаш изгаряше от нетърпение да се докаже, досущ полицейско куче, държано на каишка, докато бият стопанина му. Свързаният с радарната система електронен мозък намери ракетата за една микросекунда, изчисли траекторията, силата и посоката на вятъра, влажността и стотина други фактора.
Плоскостта, която криеше картечницата, се беше спуснала автоматично, когато главният радар беше засякъл изстрелването на ракетата. Картечницата леко промени посоката на прицела си и електрическите мотори придвижиха шестте въртящи се цеви. В мига, в който компютрите и радарът постигнаха съответствие и „Гатлинг“ имаше мишена, към цевите бяха подадени дълги тридесет сантиметра снаряди с обеднен уран — излитаха по три хиляди в минута.
Петсекундният откос прозвуча като индустриален дисков циркуляр. Ракетата се удари в стената от куршуми на четиридесет метра от кораба. Експлозия от огън обсипа морето и освети едната страна на „Орегон“ като миниатюрен залез. Парчета от ракетата издълбаха бразди в океана, други, по-малки, заваляха като дъжд върху кораба.
— Команден пункт, спрете всичко. Курс 90–7. Хали, изчакай няколко секунди и после изпрати сигнал за бедствие на аварийните честоти, но в малък обхват, за да ни чуят само нашите приятели. — Кабрило се свърза с машинното отделение. — Макс, пусни малка димна завеса. Нека изглежда така, сякаш имаме поражение.
— Ще помислят, че са ни ударили и корабът е неподвижен — с възхищение каза Стоун. — Ще ги подмамиш да се качат на борда.
— Това е замисълът — съгласи се Хуан. — Сонар, нещо за подводницата?
— Не. Намира се на една миля дясно на борд. Не чувам шум на машини или нещо друго, само бавно изпускане на въздух.
— Разбра ли какви са намеренията й?
— Да, и са странни. Дълга е четирийсет метра и широка десет. Ниска и тумбеста за традиционните стандарти.
Кабрило се замисли.
— Може би е севернокорейска? Да ни е проследила дотук?
— Компютърът не можа да открие съвпадение, но е малко вероятно. Намираме се на четиристотин мили от Корейския полуостров и имам чувството, че подводницата е тук от известно време. Няма начин да са ни изпреварили.
Хуан не се съмняваше в преценката на Линда.
— Добре. Не я изпускай от поглед. Засега приоритетът ни е пиратският траулер. После ще се върнем да разследваме.
Хали Казим подаде сигнала за бедствие. Изпълнението му беше достойно за академична награда.
— Моторен плавателен съд, говори траулерът „Кра IV“. Какво е естеството на бедствието ви? — Сигналът по радиопредавателя беше стържещ и слаб, сякаш пиратите предаваха на ниска мощност. Никой не можа да определи акцента.
— „Кра IV“, говори „Орегон“. Изглежда, имаме повреда в механизма на щурвала. Кормилото не реагира и се носим по течението.
— „Кра“ до „Орегон“. Ние сме на шест мили и се приближаваме с максимална скорост.
— Естествено — измърмори Хали и включи микрофона. — Благодаря на Аллах, че сте тук. Ще спуснем стълбата от десния борд. Моля, пригответе противопожарната си техника.
— „Кра“ потвърждава. Край.
Кабрило пренастрои на честотата на тактическите предаватели, които носеха Зенг и избраният от него екип.
— Еди, чуваш ли ме?
— Отлично, председателю.
Еди чакаше с петимата си човека в един коридор в безлюдната надстройка. Над черните си дрехи бойците бяха облекли кевларени бронежилетки и всички имаха прибори за нощно виждане трето поколение. Всеки носеше картечен пистолет МП–5 със заглушител и автоматичен пистолет „ЗИГ-Зауер“. Мунициите им бяха достатъчно мощни, за да убият човек, но не и евентуално да предизвикат инцидент с приятелски огън на територията на кораба. На бойните им колани бяха окачени гранати и резервни пълнители за десетминутна престрелка.
Единствено Еди Зенг беше с цивилни дрехи — широк дъждобран, а отдолу две бронежилетки. Той беше най-уязвим, защото задачата му беше да посрещне пиратите, когато се качаха по стълбата, която вече беше спусната в морето. Това беше най-опасната работа. Зенг трябваше да подмами колкото е възможно повече пирати да стъпят на кораба, където ги чакаше екипът му, предимно „тюлени“ ветерани, готови да ги елиминират. Той имаше само един пистолет в кобур, затъкнат в колана на гърба му. Бронежилетките щяха да му спечелят няколко секунди, ако пиратите откриеха огън веднага.
— Какво става? — попита Еди.
— „Кра IV“ се приближава към стълбата на десния борд, за да ни окаже помощ в гасенето на пожара — отвърна Кабрило. — На тяхно място бих изпратил най-малко девет души. Двама за мостика, двама за машинното отделение, четирима за различни допълнителни задачи и един водач.
— Съобщихме, че „Орегон“ плава с екипаж от петдесет и седем души — възрази Зенг. — Ще изпратят поне дванадесет.