Единствената светлина в тунела, ако можеше да се нарече така, беше, че предавателят на Еди продължаваше да излъчва сигнал и Хали го получаваше чрез чадъра от сателити. Дори с това обаче имаше проблем. Според сателитната информация Зенг беше на брега в сянката на единия от изригващите вулкани. Кабрило можеше да попита доктор Хъксли колко дълго ще издържат батериите на предавателя, след като Еди умре, но вече знаеше отговора. Зенг можеше да е починал преди седмица и никой от „Орегон“ нямаше да разбере.
— Какво си се замислил?
Хуан рязко завъртя стола си и чак след това позна гласа. Намръщи се, че го безпокоят.
— Извинявай — каза Тори. — Не исках да те стресна.
— Няма нищо. — Той отново се втренчи в хоризонта, сякаш като го наблюдаваше, щеше да го доведе по-близо.
— Мисля, че това ще ти хареса. — Тя му показа бутилка бира „Сан Мигел“ — единствената, която Кабрило смяташе, че заслужава да бъде изнасяна в чужбина.
Виктория носеше бяла ленена пола, зелена памучна блуза и ниски обувки. Черните й коси бяха прибрани назад и разкриваха изящната извивка на високите й скули. Изкусно сложеният грим подчертаваше поразителните й сини очи и сочните й устни. Хуан я гледаше с неприкрит интерес и усещаше, че и нейното внимание е съсредоточено върху него. Тори огледа широките му рамене, яките мускули и стегнатия му корем, но когато погледът й се плъзна по-надолу, към изкуствения му крак, бързо отмести очи.
Кабрило умело криеше протезата си и обикновено не носеше къси панталони пред хора, така че рядко бе изпадал в неловко положение, откакто загуби крака си. Внезапното неудобство на Тори го накара да усети липсата му, още повече че изкуственият съвсем не приличаше на истински. Беше черен цилиндър от стомана и карбоново влакно. Кабрило изведнъж съжали, че не си е обул дълги панталони или поне не си е сложил една от протезите с по-човешки вид.
Смъкна краката си от парапета под прозореца и ги скри под стола. Беше и притеснен, и заинтригуван от мисълта защо мнението на Тори има значение за него.
Взе бирата, прокара студеното изпотено стъкло по челото си и отпи няколко големи глътки. Джулия беше сменила превръзката му и той вече не изглеждаше така, сякаш има памперс на главата. Май наистина трябваше да си направи пластична операция, след като мисията приключи.
— Благодаря. Извинявай за убийствения поглед, с който те сразих. Бях се вглъбил в собствения си свят.
— Мислиш за твоя човек, нали? За Еди.
— Да, за Еди Зенг. Един от най-добрите ми хора.
— Макс ми каза някои неща за него. И за теб. — Тя се усмихна. — Събрал си страхотна банда.
Кабрило се ухили.
— Бандити и разбойници до един. Не съм работил с по-добър екип през целия си живот. Съжалявам, че не ми остана време да ти покажа кораба и да те запозная с всички.
— Знам, че си зает. Линда беше така любезна да играе ролята на домакиня. — Тори прокара ръце по хълбоците си. — И ми позволи да взема дрехи от Работилницата за вълшебства.
— Ами каютата ти? Харесва ли ти?
Тори се засмя.
— По-голяма е от апартамента ми в Лондон и ако откриеш, че мраморната вана е изчезнала, след като си тръгна, не се изненадвай. Изглежда, обичаш хубавите неща в живота. Храната съперничи на тази, която поднасят в прочутата британска корабоплавателна фирма „Кунард“, а стюардът Морис е абсолютен сладур.
— Фактът, че се борим с диваци, не означава, че и ние трябва да сме диваци.
— Как така станахте наемници?
Хуан й направи знак да седне до него — на мястото на Макс.
— Когато Студената война свърши, разбрах, че глобалното разделение, спирало развитието на света половин век, е приключило. Щяха да избухнат регионални конфликти и необходимостта от осигуряване на охрана щеше да нарасне. Ето защо създадох Корпорацията. А що се отнася до „Орегон“, вместо да установя базата си в някоя страна, където ще съм подвластен на местните закони, реших, че един кораб ще ми даде нужната свобода.
— За пари ли го правиш?
— Доста съм алчен, но подбирам клиентите си.
— Мисля, че си по-скоро придирчив, отколкото алчен.
Кабрило се засмя.
— Морис пак е клюкарствал.
— Той те обожава — усмихна се Тори. — Всички много те обичат. Чух, че през последните години си отказал някои много изгодни предложения.
— И съм приел други.
— Според мен не става дума за пари.
— Да речем, че е удовлетворяващо да ти плащат да правиш онова, което мислиш за правилно. А ти, госпожице следовател? Как получи работа в „Лойдс“? Обявата им във „Файненшъл Таймс“ обещаваше по-голяма заплата, отколкото да станеш борсов посредник, така ли?
— Без коментар. — Тя отпи глътка от бирата си. — Е, имаш ли теории какво става?
— Теории да, но отговори не. Особено след като изгубихме последната брънка във веригата.
— Франклин още не си е простил.
— Той е най-добрият приятел на Еди. Няма да си прости, докато не види Еди в безопасност. Което ми напомни нещо. — Кабрило скочи от стола, грабна една папка от бюрото и я даде на Тори. — Компютърът го изготви преди час. Може да ти се стори интересно.
— Какво е? — попита тя, докато отваряше папката.
— Преводът на книжата в куфарчето, което взе от колата на Сингх. Накратко казано, там са изброени всички кораби, отвлечени от групировката му в Тихия океан през последните няколко години. Сигурно ще приключи много от твоите случаи. Повечето кораби са превърнати в метални отпадъци в „Карамита“, но някои все още плават под удобни флагове на фалшивите компании, които Сингх контролира.
— Контролираше — поправи го Тори и зачете. След малко добави: — За съжаление не се споменава нищо по въпроса какво е правил близнакът на „Маус“, „Соури“, откакто Сингх го е купил. Подозирам, че също е пренасял кораби, но Сингх е водил друго счетоводство, за да отдели този аспект на престъпното си феодално владение… Хм, всъщност защо да го прави?
— Нямам представа.
— Ами ако не той контролира този аспект на престъпната си дейност?
Кабрило се наведе напред. Усети, че Тори може да е открила нещо.
— Антон Савич?
— Макс каза, че това име се е появило по време на вашето разследване, но признавам, че не съм го чувала по време на моето.
— Научихме само, че е бил функционер в съветската Агенция за природни ресурси и след разпадането на СССР работи за руския й наследник. Не знаем по какъв начин може да е свързан с контрабандист като Шиер Сингх.
— В Камчатка има ли природни богатства? Може би е попаднал на нещо още навремето? Скъпоценни камъни или ценни метали?
— Марк Мърфи провери цял куп бази данни, но не откри нищо, поне в значителни количества.
Очите й блеснаха.
— Ами ако не е съобщил за находката си? И докато е работил за Съветския съюз, на бюрото му е попаднал доклад за големи залежи и той просто го е скрил?
Хуан кимна.
— Възможно е. Всъщност мислим, че там използват евтина китайска работна ръка. Може би кара емигрантите да работят в някаква мина. — И в същия миг го осени прозрение и той извади мобилния си телефон.
Марк Мърфи отговори на третото позвъняване.
— Хуан съм. Къде си?
— В Работилницата за вълшебства. Оправям си скейтборда — отвърна специалистът по оръжията.
— Сядай на компютъра и ми кажи дали живакът се използва в някаква минна техника.
Марк беше свикнал да изпълнява странните му желания, така че отговори, че ще се заеме веднага; и прекъсна връзката.
— Какво беше това за живака? — попита Тори.
— Джулия откри отравяния с живак, докато правеше аутопсия на пиратите, които се опитаха да нападнат кораба ми.
— Мислиш, че са получили отравянето в Камчатка?
Кабрило кимна.
— Китайците в контейнера не бяха отровени, само моряците. Ако са ходили често там да карат работници или да сменят пазачите, възможно е това да е източникът.