Освободил лявата си ръка, Байер за броени минути успя да смъкне превръзката от лицето си. Изтощен, той отвори уста и загълта на едри порции свежия въздух. Всъщност такъв въздух в стаята нямаше, тъй като вътре нетърпимо вонеше на пот, страх и повърната храна, примесена с алкохол. Мръщейки се от болката, той развърза възела на дясната си китка с пострадалия пръст, след което се наведе да освободи краката си.
След като се развърза, стана и се насочи към вратата. Олюлявайки се от слабост върху нестабилните си крака, които още не можеха да възстановят кръвообращението си, той забеляза телефона и спря. След като се увери, че е прекъснат, дебелият мъж с усилие се довлече до прозореца, дръпна завесата и отвори крилата му с рязко движение.
Макар и здравата премръзнал в своето скривалище, Макензен дремеше. Изведнъж видя, че завесите в стаята на Милер се дръпват и прозорецът се отваря. Все още замаян от дрямката, той прилепи приклада на ремингтона към рамото си и зачака неясната фигура зад стъклото да застане на мушката. Когато лицето й попадна в малкото кръгче, той дръпна спусъка.
Куршумът улучи Байер в гърлото и той беше мъртъв още преди тежкото му тяло да се строполи по гръб на пода. Трясъкът на пушечния изстрел би могъл за момент да се приеме за пропукване на автомобилен ауспух. Но само за момент. Макензен добре знаеше това и си даваше ясна сметка, че дори в този ранен час на деня разполага с не повече от минута, за да изчезне.
Хукна надолу по бетонните стъпала, без да хвърли втори поглед към зейналия насреща му хотелски прозорец. Профуча край две малки бетонобъркачки, прибрани в задния двор до купчина чакъл, и скочи в колата си точно шестдесет секунди след изстрела. Хвърли пушката на задната седалка и рязко потегли.
Още докато завърташе ключа в таблото, изпита чувството, че нещо не е наред, че е допуснал някаква груба грешка. Според указанията на Верволф човекът, когото трябваше да убие, беше висок и слаб младеж. А онзи, който за миг се беше мярнал на мушката му, явно беше дебел. Съпостави видяното предишната вечер и постепенно стигна до заключението, че е застрелял Байер.
Това заключение не го разтревожи особено. Когато види трупа на Байер насред стаята си, Милер положително ще хукне да бяга колкото го държат краката. Волю-неволю ще се върне при ягуара си, паркиран на пет километра оттук. Истинската тревога го връхлетя едва когато видя празното място между опела и товарния мерцедес на тихата щутгартска улица.
Ако лесно се поддаваше на паниката, Макензен едва ли би се издигнал до поста главен екзекутор на ОДЕССА. Миналото му изобилстваше от заплетени и на пръв поглед неразрешими ситуации. В продължение на няколко минути той остана неподвижен на мястото си и усилено размишляваше. Накрая стигна до заключението, че в момента Милер е на стотици километри от Щутгарт.
Две са били причините, поради които Байер е останал жив — или Милер не е успял да изтръгне нищо от него, или обратното. Ако първата е вярна, нищо страшно не беше се случило — рано или късно ще се докопа до този хлапак, няма защо да се бърза. Безспорно Милер е искал да изтръгне от дебелия някакви важни сведения. Единственият човек, който знаеше какви сведения са необходими на Милер и каква информация може да получи именно от Байер, беше за съжаление Верволф. За съжаление, тъй като гневът на шефа сигурно ще бъде страшен, но той нямаше друг избор — налагаше се да набере номера на адвоката от Нюрнберг.
Изгуби двадесет минути, преди да открие подходящ уличен автомат. В джоба си неизменно държеше шепа монети по една марка, необходими му за евентуални междуградски разговори.
След като разбра какво е станало, Верволф побесня и обсипа убиеца с поток от ругатни. Доста време му трябваше да се успокои и да започне да разсъждава.
— Веднага трябва да го откриеш, идиот такъв! — кресна той. — Бог знае къде се е запилял!
Макензен търпеливо обясни, че трябва да знае какъв вид информация е издал нещастният дебелак.
Верволф се замисли за момент, после ужасено възкликна:
— Фалшификаторът! Бог да ни е на помощ, научил е името на фалшификатора!
— Какъв фалшификатор, шефе? — учудено попита Макензен.