Получател на едно от тях е доктор Йозеф Айзиг. В него с абсолютна точност се описват както жената и децата му, така и работата, с която се занимава. В заключение му се предлага незабавно да напусне Египет и да се завърне в Германия. И останалите учени получават писма с подобно съдържание. На 27 септември едно такова писмо избухва в ръцете на доктор Кирмайер. За много германци това е последната капка, която прелива чашата на търпението. В края на септември в Германия се завръща доктор Пилц, вземайки със себе си нещастната фройлайн Венда.
Последват го и други, а побеснелите египтяни са безсилни да ги спрат. Те просто не са в състояние да ги предпазят от заплашителните писма.
Мъжът, който се возеше на задната седалка не черната лимузина през онази ясна зимна утрин, знаеше отлично кой е авторът на тези писма — неговият главен агент в Египет, германецът с нацистко минало Волфганг Лутц. Той изпращаше и писмата-бомби.
Но този мъж знаеше и друго — ракетната програма на Египет продължава да действа. Току-що получената информация недвусмислено потвърждаваше това. Очите му отново се спряха върху разшифрованото съобщение. В него се казваше, че в лабораторията по заразни болести на Медицинската академия в Кайро е изолиран изключително опасен вирус — разновидност на този, който причинява черната холера. В допълнение тази лаборатория съвсем наскоро е получила десетократно увеличение на бюджета си за изследователска дейност. Тази информация не оставяше никакво съмнение, че въпреки скандала след процеса Бен Гал през миналото лято египтяните са твърдо решени да доведат докрай своята програма за геноцид над израелското население.
Ако Хофман можеше да го види, положително би станал морав от яд. Напускайки мансардния кабинет, Милер взе асансьора до петия етаж и се отби да види юридическия кореспондент на списанието Макс Дорн.
— Току-що разговарях с хер Хофман — съобщи той, докато се отпускаше в креслото пред бюрото на колегата си. — Нужна ми е известна информация. Имаш ли нещо против да ми дадеш за малко на заем прекрасния си мозък?
— Казвай — кимна Дорн, приемайки, че Милер е получил задача да пише някакъв нов материал за „Комет“.
— Кой се занимава с разследването на военните престъпления в страната?
— Военните престъпления ли? — учуди се Дорн.
— Именно. Искам да зная кои държавни учреждения разследват извършеното в окупираните от Райха страни по време на войната и едновременно с това издирват и предават на правосъдието лицата, виновни за масови убийства.
— О, сега ми е ясно. По принцип това са различните поделения на Главната прокуратура, които имат пълна самостоятелност в съответните провинции.
— Искаш да кажеш, че всички те се занимават с това?
Стъпил на познат терен, Дорн спокойно се облегна в креслото си.
— Федералната република е разделена на шестнайсет автономни провинции — започна той. — Всяка от тях си има столица със съответна Главна прокуратура. Вътре в тази прокуратура съществува специален отдел, отговарящ за разследванията на това, което на официален език наричаме „особено тежки престъпления, извършени по времето на нацизма“ Всяка провинциална столица получава определена „порция“ от бившите окупирани територии и отговаря за разследване на извършените там престъпления.
— Например?
— Ами например всички престъпления на нацистите и есесовците в Италия, Гърция и Полска Галиция се разследват от прокуратурата в Щутгарт. Най-големият лагер на смъртта — Аушвиц, попада под юрисдикцията на Франкфурт. Може би знаеш, че през май там започва голям процес срещу двайсет и двама бивши есесовци от лагерната охрана. По-нататък концлагерите Треблинка, Хелмно, Собибор и Майданек се разследват от Дюселдорф — Кьолн. Мюнхенската прокуратура отговаря за Белцек, Дахау, Бухенвалд и Флосенбург. Голяма част от престъпленията в Съветска Украйна и полската област Лодз се падат на Хановер. И така нататък…
Милер кимна, записвайки си тази информация.
— А кой отговаря за престъпленията в трите балтийски държави? — попита той.
— Хамбург — отвърна Дорн, без дори да се замисля. — А заедно с тях и за областите Данциг и Варшава.
— Хамбург ли? — учуди се Милер. — Искаш да кажеш тук, прокуратурата в нашия град?
— Да. Защо?
— Защото се интересувам от Рига.
— Ясно — изкриви лицето си Дорн. — Германските евреи. Е, това действително е работа на нашата Главна прокуратура.
— Означава ли, че ако някой е бил арестуван или даден под съд за извършени в Рига престъпления, това е трябвало да стане тук, в Хамбург?