Помещенията, в които се събираха шефовете на израелското разузнаване, бяха голи и хладни, с боядисани в бяло стени и дълги заседателни маси. Покрай стените бяха наредени множество столове. На заседателните маси сядаха само петима ръководители на отделните тайни служби, а столовете покрай стените се използваха от сътрудници и стенографи. Тук рядко влизаха външни хора и това обикновено ставаше само за да се изслуша някоя информация от особена важност. Всички заседания се квалифицираха като строго секретни.
Начело на масата сядаше директорът на МОСАД. Основана през 1937 година, тази организация се наричаше „Мосад Алиях Бет“ — или „Организация за вторична емиграция“. Тя е първият разузнавателен орган на Република Израел, като основната й задача по онова време е да осигурява безопасно преселване на европейските евреи в палестинските земи.
След основаването на Израел през 1948 година тя става най-важният разузнавателен орган на страната, а нейният директор автоматически се назначава за главнокомандващ всички тайни служби.
Вдясно от директора сяда шефът на АМАН — военното разузнаване, чиято главна задача е да държи в течение правителството за боеготовността на външните врагове. По онова време човекът, заемащ този пост, се казваше генерал Аарон Ярив.
Вляво беше мястото на директора на ШАБАК — организация, която често и погрешно назовават „Шин Бет“. Това е съкращение от словосъчетанието „шерут битахон“, което на иврит означава „служба за сигурност“. Пълното наименование на този орган, имащ задачата да контролира сигурността вътре в страната, е „Шерут Бичон Клали“ и именно от тези три думи се образува съкращението ШАБАК.
До описаните двама мъже се настаняват и последните членове на компанията. Единият е генерален директор на Отдела за проучване към Министерството на външните работи, чиято единствена задача е да следи и анализира политическата ситуация в арабските столици — задача от жизненоважно значение за сигурността на Израел. Другият е директор на едно учреждение, което се занимава със съдбата на евреите в онези страни, в които те са подложени на преследване. Това са всички арабски държави и всички страни от комунистическия блок. За да не се получи преплитане на задължения и отговорности, всяка седмица тези ръководни фигури сядаха на масата и координираха своите действия.
Присъстваха и двама наблюдатели — генералният инспектор на полицията и директорът на Специалния отдел — изпълнителния орган на ШАБАК в борбата срещу тероризма в страната.
През онзи ден съвещанието вървеше съвсем нормално. Обсъжданията започнаха веднага след като Мейр Амит се настани на председателското място. Сензационната си новина генералът запази за накрая. Когато я съобщи, в стаята настъпи мъртво мълчание. Всички присъстващи, включително и наредените край стените сътрудници, съвсем ясно си представиха как, попаднала под ударите на бойните глави със смъртоносни вируси и радиоактивни отпадъци, родината им се гърчи в смъртна агония.
— Няма съмнение, че основната ни задача е да попречим на изстрелването на тези ракети — обади се най-накрая шефът на ШАБАК. — След като не можем да предотвратим производството им, следва да намерим начин да ги неутрализираме, преди да излетят.
— Съгласен съм — кимна Амит, сговорчив както винаги. — Но как?
— Като ги ударим! — изръмжа Ярив. — Като ги ударим с цялата си налична мощ! Изтребителите на Езер Вайцман могат да сравнят със земята тази „Фабрика 333“ още при първия си набег!
— Което ще означава нова война, и то в момент, в който нямаме с какво да я водим! — възрази Амит. — За да победим Египет, са ни нужни значителни нови доставки от самолети, танкове и оръдия. Според мен, господа, всички сме единодушни по въпроса, че войната е неизбежна. Насър е твърдо решен да ни нападне. Но той ще направи това само когато бъде напълно готов. А в случай, че му наложим войната сега, в този момент, той положително ще се окаже по-подготвен от нас, защото разполага със значително количество руско оръжие.
Отново настъпи мълчание. След известно време думата взе шефът на Отдела за проучване към Външно министерство.
— Според информацията, с която разполагаме, Кайро ще е готов за война, включително с новите ракети, в началото на 1967 година.
— Дотогава ние ще получим своите танкове и артилерия — отвърна Ярив. — Както и новите френски изтребители.