— Фантастично! — прошепна той, когато младежът свърши.
— Дали бихте могли да ми помогнете? — попита го Милер.
— Много би ми се искало — отвърна човекът и за пръв път, откакто беше започнал да разпитва за Рошман, Милер изпита усещането, че един държавен служител искрено желае да направи това. — Въпросът е там, че макар и готов безрезервно да приема вашите проучвания, аз съм буквално окован от правилата, благодарение на които все още сме тук. Едно от тях гласи, че нямаме право да даваме информация за търсени есесовски престъпници на хора без пълномощия от някои специфични институции.
— Казано с други думи, не мога да разчитам на нищо от ваша страна, така ли?
— Искам да разберете, че нашата комисия е обект на постоянни нападки — поясни следователят. — Не открити, разбира се, никой не би си позволил подобно нещо. Но неофициално там, горе, във висшите ешелони на властта, ние сме обект на постоянно недоброжелателно наблюдение, което се разпростира както върху нашия бюджет и правомощия, така и върху методите, които използваме. Не ни се разрешава никакво отклонение от установените правила. На мен лично много ми се иска да сътруднича със Съюза на журналистите в Германия, но и това е забранено.
— Ясно — кимна Милер. — Разполагате ли със справочна картотека?
— Не.
— Има ли някъде такава картотека, която да е на разположение на широката публика?
— Не. С подобни картотеки от вестникарски изрезки разполагат единствено редакциите на големите ежедневници и списанията. Най-авторитетната от тях е на списание „Шпигел“. Добра е и картотеката на „Комет“.
— Всичко това е много странно, не мислите ли? — изрази учудването си Милер. — Къде гражданинът на днешна Германия може да получи информация за хода на следствията срещу военнопрестъпниците, как може да се сдобие с материали за някой от търсените есесовци?
Юристът изглеждаше леко притеснен.
— Страхувам се, че това е напълно невъзможно за обикновения гражданин — каза той.
— Добре — кимна Милер. — Къде тогава са архивите с данни за хората от СС?
— Една от тях се намира тук, в мазето — отвърна събеседникът му. — Съставена е изцяло от фотокопия. През 1945 година в ръцете на американците попада цялата оригинална картотека на личния състав на СС. Специална група есесовски войници и офицери е останала до последния ден на войната в един от баварските замъци и се опитвала да унищожи намиращата се там есесовска архива. Преди да паднат в плен, те успели да изгорят около десет процента от документите. Останалото е било в такъв безпорядък, че на американците им били необходими почти две години, за да го систематизират. С известна помощ от наша страна, разбира се.
Но за този период голям брой от особено опасните есесовски престъпници са успели да изчезнат. Задържани за известно време от Съюзниците, те били пуснати на свобода, тъй като в обърканата картотека не могли да открият досиетата им. След подреждането индексираният каталог с лични досиета на есесовския членски състав остава в Берлин отново под разпореждането на американците. Когато ни трябват някои допълнителни сведения, дори ние сме принудени да се обръщаме с официално искане към тях. Трябва да подчертая, че в това отношение те са изключително отзивчиви, и не можем да се оплачем от някакво нежелание за сътрудничество от тяхна страна.
— И това е всичко, така ли? — попита Милер. — Два комплекта за цялата страна?
— Това е — отвърна юристът. — Отново повтарям, че искрено искам да ви помогна. Между другото ние с удоволствие бихме се възползвали от всичко, което бихте открили за Рошман.
Милер се замисли.
— В случай че открия нещо, от него могат да се възползуват само две официални институции — Главната прокуратура в Хамбург и вие, така ли?
— Точно така.
— И много по-вероятно е вие да направите нещо, а не Хамбург — констатира с равен глас Милер, докато събеседникът му тактично гледаше в тавана.
— Ако при нас дойде нещо наистина ценно, то едва ли ще бъде оставено да събира прах по чекмеджетата — бавно каза юристът.
— Ясно, разбрах — изправи се Милер. — Един последен въпрос, съвсем частен… Продължавате ли да търсите Едуард Рошман?
— Съвсем частен отговор — търсим го и страшно много искаме да се доберем до него!
— Което означава, че няма да има проблеми да бъде изправен пред съда в случай, че го открием, така ли?
— Абсолютно никакви — отвърна юристът. — Обвиненията срещу него са солидно аргументирани. Ще получи доживотна каторга без право на помилване.
— Дайте ми вашия телефонен номер.
Следователят го написа на лист хартия и го подаде на Милер.