След два часа Милер отново набра номера на Бранд.
— Нашият човек е в отпуск — обяви с нескрито облекчение в гласа Карл. — Ще бъде на работа чак на Коледа и преди понеделник няма да се появява в службата си.
— Но днес е едва сряда — не скри огорчението си Милер. — Какво ще правя цели четири дни тук?
— Това си е твой проблем. Шилер ще бъде на работа в понеделник сутринта. Тогава пак ще му се обадя.
Четирите дни бяха изпълнени с досада. В навечерието на тази Коледа властите на ГДР за пръв път позволиха на западноберлинските граждани да преминат през издигнатата още през 1961 година стена и да посетят роднините си в източния сектор. Ходът на преговорите между двете кметства дни наред не слизаше от първите страници на вестниците. През един от почивните дни Милер прекоси граничния пункт на Хайне Щрасе и отиде оттатък да разгледа (всички западногермански граждани можеха да правят това само като покажат паспорта си). Реши да се обади на един свой далечен познат, който от доста години беше кореспондент на Ройтер в ГДР. Но онзи се оказа зает до гуша с материала си за първото отваряне на границата. Милер изпи едно кафе, помота се малко и се върна обратно в западния сектор.
В понеделник сутринта се отправи на уговорената среща с полицейския инспектор Фолкмар Шилер. За свое голямо облекчение откри, че инспекторът горе-долу е на неговите години и в допълнение на това притежаваше едно рядко срещано у държавните служители качество — уважение към частните разследвания. „С това качество едва ли ще направи кариера, помисли си Милер, но това си е негов проблем.“ След това се зае да му обясни накратко целта на своето посещение.
— Не виждам пречки — каза Шилер. — Американците охотно предоставят информация на нашето Първо бюро. Там сме почти всеки ден, тъй като именно нашата служба е натоварена от Вили Бранд с разследването на нацистките престъпления.
Качиха се в ягуара и не след дълго пристигнаха в едно красиво предградие на Берлин, осеяно с езерца и горички. На малката уличка Васер Кефер Щиг № 1 в Целендорф се намираше и въпросната сграда — дълга едноетажна постройка, почти скрита сред високи дървета.
— Това ли е? — попита Милер с недоверие в гласа.
— Не е кой знае какво, нали? — отвърна Шилер. — Но надолу има цели осем етажа, запълнени изцяло с огнеупорни каси, в които лежат архивите.
Минаха през входната врата и се озоваха в неизбежното преддверие с неизбежната портиерска кабинка вдясно. Детективът показа полицейската си карта и в отговор получи два формуляра, които трябваше да бъдат попълнени. Шилер написа своето име и длъжност, после попита с вдигната нагоре писалка:
— Как му беше името на онзи тип?
— Едуард Рошман — отвърна Милер.
Детективът го нанесе и върна формулярите на гишето.
— Ще трябва да почакаме десетина минути — поясни той и махна с ръка по посока на широко помещение, изцяло запълнено с маси и столове. Четвърт час по-късно един служител безшумно постави пред тях папката с исканите документи. Беше дебела около два сантиметра, а върху корицата й с едри печатни букви беше изписано: „Едуард Рошман“.
— Ако нямате нищо против, аз ще си вървя — изправи се Фолкмар Шилер. — Не се безпокойте, ще намеря начин да се придвижа до центъра. След отпуска не е удобно да отсъствам от службата прекалено дълго. Обърнете се към чиновника на гишето, ако ви трябва някакво фотокопие. — Ръката му махна към ъгъла, където беше седнал един служител с очевидната задача да следи действията на посетителите в читалнята. Милер стана и стисна ръката на инспектора.
— Много ви благодаря — каза той.
— Моля, няма защо.
Милер седна, подпря брадичка с юмрук и без да обръща внимание на потъналите в папките си трима-четирима посетители, се задълбочи в личното досие на Едуард Рошман.
Вътре имаше всичко — номер на нацистката партийна книжка, номер в СС, собственоръчни молби на собственика на папката за тях, резултати от медицински изследвания, оценка на качествата му след подготвителния период, собственоръчно написана автобиография, документи за служебни премествания, заключения на офицерската комисия, удостоверения за служебни повишения, последното от тях с дата април 1945 година. Имаше и две снимки — анфас и профил, направени специално за есесовската архива. От тях намръщено гледаше висок около метър и осемдесет мъж със зализана и сресана на път коса. Носът беше вирнат, а вместо устни имаше само една тънка цепка. Милер потъна в четене…
Едуард Рошман е роден на 25 август 1908 година в австрийския град Грац, австрийски поданик, произхожда от семейството на стар и уважаван работник в пивоварна. Детска градина, начално училище и гимназия посещава в родния си град. Записва се да следва в Юридическия факултет на местния университет, но не го завършва. През 1931 година постъпва в пивоварната, в която работи баща му. През 1937 година получава повишение и е прехвърлен в администрацията. През същата година става член на австрийската националсоциалистическа партия и на СС — по онова време и двете организации са забранени в неутрална Австрия. Една година по-късно Хитлер анексира страната и всички австрийски нацисти са възнаградени с високи титли и постове.