— Страхувам се, че трябва да прекратим, тъй като тази вечер съм канен на гости. — Ръката му махна по посока на подредените край стената рафтове. — Остава ни да прегледаме само това.
Милер затвори папката, която четеше, и вдигна глава.
— Какво има там?
— Кореспонденциите, които съм изпращал на вестника в продължение на деветнайсет години — отвърна Кедбъри. — Те са на най-горния рафт. Под тях са вестникарските изрезки за Австрия и Германия, които съм събирал в течение на тези деветнайсет години. При тях явно ще има доста дубъли от горния рафт, тъй като са предимно от моя вестник. Но разполагам и с много неща, които не са писани от мен, както и с такива, които съм писал, без да бъдат отпечатани.
Изрезките за една календарна година се побират горе-долу в шест папки. Ще ни трябва доста време да ги прегледаме, но за щастие утре е неделя и можем да се занимаваме само с и това, стига да искате…
— Много сте любезен — каза Милер.
— Нямам никаква работа — сви рамене Кедбъри. — А почивните дни през декември в Бон едва ли предлагат особени забавления. Жена ми ще се прибере чак утре вечер. Предлагам утре в единайсет и половина да се срещнем в бара на „Серкл Франсез“.
Някъде в средата на неделния следобед намериха това, което им трябваше. Антъни Кедбъри привършваше с прегледа на кореспонденциите, които беше изпращал през ноември и декември 1947 година. Изведнъж извика: „Еврика“, извади листа от придържащата го стоманена пружина и го размаха във въздуха. Информацията беше написана с гъсти машинописни редове върху пожълтяла от времето хартия и носеше дата: 23 декември 1947.
— Нищо чудно, че вестникът не се е ангажирал да я отпечата — каза той. — Едва ли някой точно навръх Коледа ще иска да чете за заловен някъде си бивш есесовец. А тогавашните издания не разполагаха с кой знае колко разнообразна информация.
Той постави листа върху писалището и насочи към него светлината на подвижната настолна лампа. Милер се наведе над него.
Управление на английските
окупационни сили
Хановер, 23 декември
Един бивш есесовец — капитан от бойните части на получилата печална слава нацистка организация, е бил арестуван от британските военни власти в Грац, Австрия. Говорител на БВВ съобщи, че предстои следствие срещу него. Човекът Едуард Рошман, е бил разпознат на улицата от бивш концлагерист, според когото Рошман е бил комендант на лагера в Латвия. След като е бил проследен и идентифициран в родния си дом, Рошман е бил арестуван от британската военна полиция в Грац.
Говорителят съобщи, че до съветските окупационни власти в Потсдам е било изпратено искане за по-подробни сведения относно лагера и този човек. Търсенето на нови свидетели е в пълен ход. Междувременно е било потвърдено със сигурност, че арестуваният действително се нарича Едуард Рошман. Това е било потвърдено след справка в личното му есесовско досие, с което разполагат американските окупационни сили в Берлин. Край.
Милер прочете кратката информация четири-пет пъти подред.
— Господи! — прошепна той. — Вие сте го държали в ръцете си!
— Мисля, че това заслужава по едно питие — усмихна се Кедбъри.
Когато в петък сутринта Верволф проведе своя разговор с Мемерс, той не прецени, че четиридесет и осем часа по-късно ще бъде неделя. Въпреки това направи опит да се свърже с кантората на частния детектив. Никой не му отговори. Това стана приблизително в същия час, в който двамата журналисти в Бад Годесберг направиха своето откритие.
Точно в девет на следващата сутрин Мемерс беше на работното си място. В девет и половина Верволф го хвана на телефона.
— Много се радвам, че се обадихте, камерад — каза Мемерс. — Върнах се от Хамбург късно снощи.
— Набавихте ли необходимата информация?
— Разбира се. Можете да записвате…
— Казвайте — съгласи се гласът отсреща.
Мемерс прочисти гърлото си и започна да чете данните, които беше записал в бележника си.
— Собственикът на колата е репортер на свободна практика. Казва се Петер Милер. Описание: двайсет и девет годишен, висок почти метър и осемдесет, кафяви очи, кестенява коса. Майка му е вдовица и живее в Осдорф, едно от предградията на Хамбург. Той самият живее под наем в централната част на града, близо до Щайндам.
Мемерс продиктува точния адрес и телефона на Милер, след което продължи:
— Живее с едно момиче, което работи в стриптийзклуб. Казва се Зигрид Ран. Работи предимно за илюстровани седмичници, търсен е, печели добре. Специалист по разследванията. Както съвсем правилно отбелязахте, камерад, един истински копой.