— Добре дошли, хер Милер. Трябва да ви се извиня за необичайния начин, по който бяхте доведен в моя дом. За това имам обаче съвсем основателна причина — ако отхвърлите предложението, което се готвя да ви направя, вие ще бъдете върнат обратно в хотела и никога повече няма да видите когото и да било от нас. — Моят приятел — ръката му махна по посока на Моти — съобщи, че по неизвестни за нас причини вие сте се заели да търсите лице на име Едуард Рошман. Съобщи ми още, че за да се приближите до своята цел, сте готов дори да проникнете в ОДЕССА. Но за това ще ви бъде необходима помощ. Голяма помощ. Вашето проникване в ОДЕССА отговаря и на определени наши интереси, ето защо ние сме готови да ви помогнем. Следвате ли хода на мисълта ми?
Изгубил дар-слово, Милер смаяно го зяпаше.
— Чакайте, чакайте — бавно промълви той. — Нима искате да кажете, че вие не сте от ОДЕССА?
— Господи, Боже мой! — Веждите на мъжа срещу него учудено се вдигнаха. — Вие сте на съвсем погрешен път!
След това се наведе и дръпна ръкава на ризата си. От вътрешната страна на лявата му ръка бяха татуирани няколко цифри.
— Аушвиц — поясни човекът, после махна към двамата, които продължаваха да не се отделят нито крачка от стола на Милер. — Бухенвалд и Дахау. — Последен беше посочен Моти. — Рига и Треблинка. — След това необичайно представяне човекът смъкна ръкава си и продължи: — Хер Милер, някои хора поддържат становището, че убийците на нашия народ трябва да бъдат изправени пред съда. Ние сме съгласни с тях. Непосредствено след края на войната разговарях с един английски офицер и той ми каза нещо, което по-късно се превърна в главна цел на моя живот. „Ако бяха ликвидирали шест милиона мои сънародници, и аз щях да издигна паметник от черепи — каза той. — Но не от черепите на изтребените в концлагерите хора, а от черепите на техните убийци.“ Проста, но убедителна логика, хер Милер. Затова ние с моите хора решихме да останем в Германия след войната с една-единствена цел — отмъщение! Чисто и просто отмъщение. Ние не ги арестуваме, хер Милер, нито пък ги предаваме на съда. Просто ги убиваме като скотове, каквито са и в действителност. Името ми е Леон.
В продължение на четири часа Милер беше подложен на интензивен и изтощителен разпит. Най-накрая Леон, изглежда, се убеди, че пред него действително седи репортер. И той като всички доста се учуди от мотивите на младия германец, но ги прие като напълно допустими. А те си бяха все същите — отвращение от деянията на есесовците по време на войната. Приключил с разпита, Леон се облегна назад и дълго гледа Милер, без да продума.
— Съзнавате ли колко опасен може да бъде опитът ви да проникнете в ОДЕССА, хер Милер? — попита го накрая той.
— Мисля, че да — отвърна Милер. — Преди всичко, защото съм прекалено млад, за да спечеля доверието им.
— Не става въпрос да ги убеждавате, че сте един от тях — поклати глава Леон. — Те разполагат с пълен списък на бившите есесовци и в него не фигурира името Петер Милер. А и не ви достигат поне десетина годинки. Би могло да се уреди нещичко, но ще трябва да ви създадем изцяло нова, при това истинска самоличност. На човек, който е съществувал реално и наистина е служил в СС. Това означава огромна проучвателна работа, която би ни отнела както време, така и средства.
— А мислите ли, че ще можете да откриете такъв човек? — попита го Милер.
Леон сви рамене.
— Трябва да бъде някой, чиято смърт не подлежи на проверка — отвърна той. — ОДЕССА приема хора само след крайно внимателна проверка. Те трябва да преминат през доста трудни тестове, което означава, че въпросният индивид трябва да живее поне пет-шест седмици в компанията на истински есесовец. От него трябва да изучи жаргона, специфичната терминология, начина на изразяване, начина на поведение. За щастие ние разполагаме с такъв човек.
— Но как ще го убедите да извърши всичко това — учуди се Милер.
— Човекът, за когото говоря, е един доста странен тип — поясни Леон. — Той е действителен капитан от СС, но искрено се разкайва за извършените злини. Доскоро действаше вътре в ОДЕССА и оттам ни предаваше информация за търсени престъпници. И до днес би бил там, но беше предаден и само по една случайност остана жив. В момента е с нова самоличност и живее в околностите на Байройт.