Очите му се спряха върху измъченото лице на отнесения от рак човек. Спомни си странните му бълнувания отпреди няколко дни и повдигна лявата му ръка. Под мишницата ясно личеше кръвната му група, татуирана с черен туш. Значи мъртвият някога е бил член на СС. По време на Третия райх есесовците са били смятани за далеч по-ценни от обикновените войници и при раняване кръвопреливане е било извършвано винаги най-напред за тях. А за това е било необходимо да се знае кръвната им група.
Хартщайн покри лицето на мъртвия и хвърли поглед към шкафчето до леглото. Извади оттам шофьорската книжка и всички останали документи на този човек, когото бяха докарали в болницата след внезапен припадък на улицата. Оказа се, че е на тридесет и девет години, с рождена дата 18 юни 1925 година. Името му беше Ролф Гюнтер Колб.
Санитарят пусна книжката в джоба на белия си халат и отиде да докладва за смъртта на дежурния лекар.
11.
Под погледа на Моти Петер Милер седна на масата и написа писмата до майка си и Зиги. Багажът му вече беше тук, платена беше и сметката му в хотела. Малко преди обяд двамата седнаха в колата и потеглиха за Байройт, возени от мъжа, който шофираше и предната вечер.
Репортерският навик го накара да хвърли неволен поглед към номера на синия опел, заменил мерцедеса от вечерта. Моти забеляза това и се усмихна.
— Не си правете труда — каза той. — Колата е взета под наем с фалшиво име.
— Е, човек все пак се чувства по-добре, когато знае, че съдбата му е в ръцете на професионалисти — отвърна Милер.
— Принудени сме да бъдем такива — сви рамене Моти. — Това е единственият начин да оцелеем в борбата с такъв противник като ОДЕССА.
Във втората клетка на гаража беше паркиран собственият му ягуар. По калобраните зад колелата му все още стояха полуразтопени снежни буци, а черната му каросерия блестеше под светлината на лампата.
Милер седна на задната седалка и позволи да му нахлузят черния чорап. Когато колата потегли, го помолиха да легне на пода. Моти свали превръзката от очите му едва когато излязоха от Мюнхен и поеха на север по аутобан Е-6 към Нюрнберг и Байройт.
През нощта беше натрупал нов сняг. Гористата местност, в средата на която минаваше границата между Бавария и Франкония, беше надянала недокоснат от човешки крак бял кожух, който придаваше странно закръглена форма на буковете с оголени клони, наредени край пътя. Шофьорът караше внимателно, а чистачките неуморно отхвърляха редките снежинки и гъстата кал, която изхвърляха колелата на камионите, заели дясното платно на магистралата.
Спряха да хапнат в крайпътната кръчма близо до Инголщад, заобиколиха Нюрнберг на изток и час по-късно навлязоха в покрайнините на Байройт.
Разположен в една от най-красивите местности на Германия, която напълно основателно наричаха „Баварската Швейцария“, този малък град е известен на света с ежегодните фестивали на Вагнеровата музика. Някога жителите му с гордост са оказвали гостоприемство на цялата нацистка върхушка, която бързо се нагодила към вкусовете на своя нов лидер Адолф Хитлер, страстен почитател на Вагнер, тъй като произведенията на този композитор обезсмъртили героите от нордическата митология.
Но през януари Байройт е просто едно тихо провинциално градче, заспало под дълбокия сняг, след като само няколко дни по-рано е свалило от вратите на добре поддържаните си къщички коледните венчета. Хижата, където живееше Алфред Остер, беше на километър и нещо извън града. Колата, в която пътуваха Милер и придружителите му, беше единственото превозно средство по пустия и тих междуградски път. Спряха пред желязна врата.
Бившият есесовски офицер ги чакаше. Беше едър и грубовато скроен мъж със сини очи и рехави остатъци от руси коси върху оголеното си теме. Въпреки сезона лицето му беше покрито със здравия загар на човек, прекарващ по-голямата част от времето си сред чистия въздух на планината, изложен на слънце и вятър.
Моти ги запозна и му подаде писмото от Леон. Баварецът го прочете, кимна с глава и хвърли остър поглед към Милер.
— Винаги можем да опитаме — каза той. — Колко дълго ще стои при мен?
— Още не е ясно — отвърна Моти. — Но при всички случаи — докато се подготви добре. Налага се да му създадем нова легенда. За това ще бъдеш осведомен допълнително.
Няколко минути по-късно той си замина.
Остер въведе Милер в гостната, дръпна завесите и запали лампата. Навън денят бавно угасваше.
— Значи сте решили да се представите за бивш есесовец, а? — попита той.
Милер кимна.
— Ще започнем с изясняването на някои основни неща — продължи домакинът. — Не зная къде сте изкарали военната си служба, но почти съм сигурен, че това е станало в лишената от всякаква дисциплина пиклива и „демократична“ институция, която днес се нарича „Нова германска армия“. Ето и първия факт, който никога не трябва да забравяте — „Новата германска армия“ ще издържи точно десет секунди, ако я изправят срещу който и да е английски, американски или руски полк, взел дори и минимално участие в последната война. А за сравнение ще ви посоча, че всеки войник от Вафен-СС без затруднение би се справил с пет пъти по-многочислен противник от посочените Съюзнически сили.