— О’кей, Джеймс, но ще ти кажа нещо друго, много по-важно. Слух е, но трябва да ти кажа, че е истински слух. — Поколеба се, но продължи. — Носят се приказки, че била издадена заповед за обиск на твоя дом преди по-малко от два часа.
— Моя дом? От кого?
— От канцеларията на главния прокурор, доколкото чух.
— Специалният състав ли е решил?
— Слухове, Джеймс, не знам. Градът е пълен с тях.
— Канцеларията на главния прокурор издава заповед за обиск на моя дом, а ти говориш за слухове? Какво по дяволите става тук?
— Всичко това са слухове. Градът е пълен с тях при такива случаи.
— Не, хората не започват да разпространяват слухове ей така, без да има защо. Канцеларията на генералния прокурор трябва да има дяволски добро оправдание да състави такъв документ. Ти си юрист. Какво ще кажеш?
— Допускам, че твоите отношения с Лъмбровски са станали предмет на въпрос. И са изискали разследване в тази връзка. Съмнявам се дали знаят нещо сериозно. Годините, когато се провеждат избори, са пълни с такива лайна.
Дюит поиска да разкаже за сбиването на предната седалка на „Мустанга“, но се боеше, че Сафелети може да изпадне в паника и да оттегли обвиненията. Никой не ги беше видял да се бият и споменаването на това само щеше да обърка нещата. Дюит умишлено беше пропуснал този момент в своя доклад. Защо? — щеше да бъде попитан той. Защото това само щеше да обърка нещата — щеше да отговори той. Чувстваше се виновен, че беше използвал системата по същия начин, както хора като Лъмбровски я бяха използвали нечестно. Смекчаване на обстоятелствата: знаеше добре всички термини. Беше нарушил сделката с Джеси Осбърн; беше задържал информация, която беше счел за неважна. Мисълта за това го попари. Не беше ли и той един Хауард Лъмбровски в панталони от каки и папийонка? Почувства се изкушен да излъже. Чу себе си да казва:
— След като Лъмбровски оправи колата си, аз загубих всякакво веществено доказателство, което да е повод да вървя след него. Щеше съвсем да изглежда, че действията ми са подбудени от лични причини.
Сафелети спря и попита:
— За какво говориш?
— За нощта в „Подковата“.
— Знам. Разговаряли сте. И какво от това?
— Разговаряхме вътре в бара. Но вън се бихме. Лъмбровски ме намери да правя опис в колата му и замахна.
— Исусе Христе! И не си докладвал за това?
— Щеше да се наложи да го обвиня за нападение на длъжностно лице и това тогава щеше да излезе глупаво. Щеше да обърка нещата.
Сафелети погледна Дюит в очите. Дръпна стегнатата си вратовръзка да поеме въздух. После кимна.
Дюит се почувства облекчен. Сафелети му повярва. Той очевидно беше раздразнен, че Дюит не му беше казал за сбиването, но очевидно се отнесе с разбиране.
— Наистина обърква нещата — каза Сафелети.
— Вероятно са открили някое доказателство в колата — отбеляза детективът. — И сега търсят още в къщата ми. — Като че ли точно това бяха мислите на Сафелети, които Дюит почти чу; все още се гледаха очи в очи.
— Даа — каза Сафелети. — Те ще използват Харт. Той е техния експерт-свидетел. С него ще се опитат да те бутнат. Но той пише учебници. Въпреки това мисля, че мога да се оправя с Харт. Вярваш го или не, Джеймс, това е добре: това ми казва как тя върви подир нас. Какво могат да имат те срещу теб?
— Може би някой скрит отпечатък. Нищо сериозно. Бях в колата само няколко секунди.
— Никакви други изненади? — попита Сафелети.
— Надявам се, че е точно така, Бил.
— Мога да се справя с това — увери го прокурорът. — Добре сме.
— Щом казваш.
— Облечи се както трябва за в съдебната зала, Джеймс. Не ни трябва външен вид на разсеян професор. — Потупа Дюит по рамото, обърна се и се отдалечи.
Когато Дюит се върна вкъщи, откри лист хартия със заповед за обиск, закрепен на входната му врата. Щеше да се проведе от офиса на шерифа на област Монтерей, утвърден от канцеларията на главния прокурор. Почувства, че правата му са силно накърнени. Почувства се предаден от собствените си хора. Разтревожи се много. Никакви други изненади? Какво по дяволите целяха те? Неговата работа? Неговата репутация?
Двамата с Еми излязоха да си вземат по сандвич. Опита разговор с нея, но думите му постепенно изчезнаха и те се върнаха вкъщи умълчани.
Не се брояха овце. Не се брояха звезди. През по-голямата част от нощта лежеше в леглото си облян в студена пот. Въображението му се мяташе лудо.
11
Предварителното дело
1.
Когато Дюит влезе в залата на Съдебната палата на област Монтерей в Салинас в четвъртък сутринта, двайсет и шести януари, Лейла Мейхъни стоеше зад масата на защитата и четеше документи в някаква папка. Зеленоока, дългокрака, тя имаше добре усвоен от нея професионален външен вид — тесен сив костюм, разкошна бяла ленена блуза, чисто бели дълги чорапи, обхванали изящни стегнати прасци и лъскави черни италиански официални обувки. Зад дясното си ухо беше затъкнала жълт молив, който й придаваше приятен привкус на улегнала и педантична даскалица. Ноктите на пръстите й имаха яркочервен лак, също толкова яркочервено червило имаше и по видимо влажните й устни. Убиец на съдии.