— Щатът може да извика първия си свидетел.
— Благодаря, Ваша Чест. Ако може първо служителят да отбележи няколкото веществени доказателства, това мисля ще ускори работата ни. — Това отне няколко минути. — Щатът призовава детектив сержант Джеймс Дюит.
Дюит стана, пъхна ризата в панталона си и оправи вратовръзката си.
След като се закле, Дюит зае мястото на свидетелите, което му беше доста познато от дните като лабораторен техник. Сафелети се приближи.
САФЕЛЕТИ: Кажете името си, моля, за да бъде записано.
ДЮИТ: Джеймс Дюит.
Въпрос: Каква е вашата професия?
Отговор: Аз съм следовател в полицейския участък „Кармъл“.
В.: Какви са задълженията ви като следовател?
О.: Разследвам всички случаи, освен свързаните с нарушенията на закона за движение по пътищата, които стават в град Кармъл.
В.: Всичките криминални?
О.: Аз съм единственият детектив.
В.: Колко години се занимавахте с работата, свързана с приложение на закона?
О.: Приблизително петнайсет.
В.: Като детектив?
О.: Не. Преди години бях полицай от патрулните двойки, после съдебен следовател и по-късно директор на Лабораторията по криминалистика в Салинас към Министерството на правосъдието.
В.: Детектив Дюит, имате ли някаква специална подготовка по приложение на закона?
О.: Да, имам.
В.: Бихте ли описал пред съда опита, който сте получил, вашата подготовка?
О.: Обучавах се в Националната академия на ФБР в Куентико, щата Вирджиния. Също присъствах на подготвителни семинари, организирани от Министерството на правосъдието на Калифорния.
В.: Колко време продължи курса на ФБР, на който присъствахте?
О.: Колкото… един семестър в колеж. Освен това имам дипломна научна съдебно-следствена степен.
В.: Какви теми изучавахте в курса на ФБР?
О.: Преминахме всички теми от събирането на доказателства до обработката им; от хроматография до биохимия.
В.: Детектив Дюит, бих искал да насочите вниманието си към десети януари, кратко време след шест сутринта. Дежурен ли бяхте тогава?
О.: Бях на повикване, да. Бях извикан да отида на местопрестъпление. Беше ми съобщено за МТН — Намерено мъртво тяло.
В.: Убийство на човек?
О.: Не. Тогава се считаше, че е самоубийство.
Сафелети преведе Дюит през колекцията от доказателства от местопрестъпленията на Осбърн и Макдъф. Детективът обясни как пясъкът, липсващ от подметките на обувките на Осбърн е спомогнал на следствието постепенно да достигне до фургона на Марвин Ууд.
В.: Заповедта ви за обиск за през деня или нощта беше издадена?
О.: Беше заповед за обиск за през деня.
В.: Кой ви помагаше при обиска?
О.: Главният помощник при обиска беше детектив Питър Тили от полицейски участък „Сийсайд“.
В.: Какви бяха задълженията ви по време на този обиск?
О.: Основните ми задължения бяха обслужване на заповедта по обиск, контрол на самия обиск и опазване на доказателствата… да поема под моя грижа доказателствата, да ги огледам, опаковам и документирам.
В.: Какви помещения бяха претърсени?
О.: Жилището на Марвин Ууд.
В.: Открихте ли или установихте някаква крадена собственост или собственост, която може да се предположи, че е крадена?
О.: Да, открих. Стерео касетофон за кола, който съответства на описанието на същия, откраднат от камиона на Макдъф.
В.: Къде го открихте?
О.: В един кашон до бойлера. Имаше и други вещи, за които можеше да са предположи, че са крадени.
В.: След това проведохте ли разпит с мистър Ууд?
О.: Да.
В.: И мистър Ууд каза ли ви приблизително мястото, откъдето може да е откраднал тези касетофони?
О.: Каза ми.
В.: И къде беше това приблизително място?
О.: Каза, че е откраднал касетофона от автомобил, паркиран до мотел.
Сафелети след това преведе Дюит през процеса на разследването, засягайки издирването на магазина хиляда и една стоки, който продаваше плексигласа, следите с велосипеда и магазините и откриването на Харви Колет и убийството на Хауард Лъмбровски.
В.: Докладът на медицинския екзаминатор представи ли някое необичайно доказателство?
О.: Да.
В.: И какво беше това доказателство?
О.; Един ключ, ключ от стая в мотел.
В.: И този ключ отведе ли ви до определено място?
О.: Не, не самият ключ. Веществените доказателства, комбинирани с изявления, като това на Марвин Ууд, ни отведоха до района, който трябваше да се претърси. Беше сформирана работна група и проведено претърсване. Именно по време на това претърсване беше открито, че този ключ отваря врата номер дванайсет на мотел „Джъст Рест Инн“.