О.: Не съм добивала животински косми.
В.: Откъде дойдоха те?
О.: Доколкото знам, са били събрани от полицейския участък „Сийсайд“, когато е бил арестуван Куин. Пристигнаха в лабораторията заедно с неговите дрехи.
В.: Как са били взети?
О.: Мисля, че се отрязани от козината на кучето.
В.: Мислите?
О.: Знам, че са били отрязани.
В.: Ваша Чест, отправям въпрос с какво законово пълномощие са били взети тези косми. Има ли заповед за обиск, която да определя, че за събиране на доказателства трябва да бъде претърсено куче на човек? Може ли щатът да покаже такава заповед? Напомням, Ваша Чест, за делото „Хора срещу Уейнрайт“. Върховният съд на щата отменил присъда относно контрабандна операция с камъни, считани за скъпоценни, тъй като тези камъни били внесени в страната в храносмилателния тракт на някаква породиста кобила. Митническите служители работили по нея без съответната заповед. Има ли заповед за сегашния случай?
СЪДЪТ: Мистър Сафелети?
САФЕЛЕТИ: Не знам да има такава заповед, Ваша Чест, но животното беше със заподозрения по времето на ареста. Ще трябва да прегледам „Хора срещу Уейнрайт“.
СЪДЪТ: Така ще направя и аз. Следователно, ще се въздържам от допускането това да представлява доказателство, докато го разгледам.
МЕЙХЪНИ: Защитата си запазва правото да призове този свидетел по-късно, Ваша Чест.
СЪДЪТ: Можете да седнете.
Свидетелския парад на Сафелети продължи чак до обедната почивка, но чувство на унило отчаяние обзе Дюит и го накара да изпадне в лека депресия. Мейхъни интелигентно беше подбрала две основни теми за кръстосан разпит — неопитността на щатските експерти и процедурни елементи, засягащи самите доказателства.
Когато се върна след отчайващо трудния обеден час със своята сияеща и оптимистично настроена юношеска дъщеря, Дюит се обади по телефона на таксиметровата служба и я изпрати да отиде на училище. Намери Сафелети в неговата орехова канцелария да прелиства „Хора срещу Уейнрайт“.
Той вдигна поглед от делото.
— Знаеш ли разните истории за Мейхъни и нейната бясна путка? Започвам да се съмнявам в тях. Имам странното чувство, че са измислени от разгневени жертви на нейните победи в съдебните зали. Но на кой му пука дали е така? Сече й ума на тази кучка, Джеймс. Как успява да измъкне разни незначителни и неясни неща и да ги представи като съществени.
— Разкъса Клеър и мен на части.
— И изкара така, че Емануел да изглежда неопитен. Кучешки косми, Джеймс. Проклетият случай виси на някакви косми от куче и погълнат ключ. Исусе Христе, трябва да съм се побъркал!
— Само да можем да докажем връзката на Куин с Милър и, след като имаме мотива, ще бъдем много по-убедителни за действията му: убива двама души така, че да изглежда като сериен убиец, така че когато накрая убива този, когото всъщност преследва, той вече се губи сред купчината.
— Защо първо се е насочил към Лъмбровски? — попита Сафелети. — Мислил ли си над това?
— Разбира се, че съм мислил.
— И?
— Ниво на отговорност. Така го виждам. Лъмбровски беше там, когато стрелях, и вероятно Куин си е представил, че той има някаква роля в това. Но в действителност аз убих момчето. Знаем, че Куин, като сложен убиец, постъпва заплетено за странични хора. Така и трябва да е планирал действията си: оставил ме е за последно. — Дюит замълча за малко. — И сега какво?
— Това, което сега трябва да направя, е да си върна на нея това, което тя направи с нас. Технически ще си мой асистент, Джеймс. Ако имаш някакви светли идеи, веднага ми ги казвай. Тук трябва да помним постоянно едно нещо… Даниели не иска да е съдията, който ще иска този тип да се измъкне. Усещаш ли? Аз го усещам. Това е добър знак. Той очевидно ще се държи справедливо, ще е справедлив в наша полза. А и нещо друго работи за нас… Мейхъни печели дела наляво и надясно. Даниели я нарече Заек кръстоносец. По произход той е италианец; и аз съм италианец. Повярвай ми, това помага — погледна своя „Ролекс“. — Да тръгваме.
Мейхъни знаеше силата на силните свидетели. Защитата на Куин започна с една жена психиатър по професия, изискана, възрастна и солидна на вид, в средата на своите петдесет години, която говореше с величав английски акцент и носеше цвете на ревера си. Мис Мрамор. Да я слушаш да говори за Куин, все едно си представяш как някой описва захласнато реклама на „Марс“. Сафелети дори загуби основната нишка на мисълта си като актьор, забравил своите думи, и накрая спря посред едно свое изречение и седна на стола си победен.
Когато Мейхъни каза:
— Защитата призовава доктор Фредерик Харт, Ваша Чест — Мейхъни гледаше право в очите на Джеймс Дюит и се усмихваше самоуверено.