Като експерт-свидетел доктор Фредерик Харт имаше необходимите реквизитни сребристи слепоочия, здрава челюст, кристалносини очи, бели зъби и носеше сако от вълнен туид с лакти от кожени парчета! След като се закле, той зае мястото си и си постави чифт очила за четене с рамки от черупка на костенурка. Пет минути Мейхъни преглеждаше препоръчителните му писма за свидетел пред съда. Човек би си съставил мнение, че тази легенда в своята професионална сфера е създала съдебно-следствените науки. Беше написал два учебника, които понастоящем се използваха, беше говорител на голям брой филми за полицейска подготовка — откъдето Дюит помнеше гласа му, — беше работил с двете лаборатории на Министерството на правосъдието на разположение на ФБР в Куантико и Чикаго и беше хоноруван професор в УКЛА. Като директор на частна криминална лаборатория, наименувана скромно на негово име, неговите хора бяха осигурили доказателства за над седем хиляди отделни случая. Дюит се попита на глас, отправяйки въпроса към Сафелети:
— Не мислиш ли, че тя ще го преведе дори през вода само и само да доведе докрай своя замисъл?
МЕЙХЪНИ: Доктор Харт, днес чухме показания, които засягаха съдебноследствените доказателства, намерени на въпросното местопрестъпление. Вие имахте ли възможност да се запознаете с тези доказателства?
Д-Р ХАРТ: Имах.
В.: С каква цел?
О.: Бях ангажиран от страна на защитата да изследвам наново и оценя всичките доказателства, отнасящи се до това разследване.
В.: Доказателства, събрани от полицията.
О.: Доказателства, събрани от полицията, както и доказателства, събрани от нашите собствени следователи.
В.: Това общоприета практика ли е?
О.: Така се правеше и преди. Такъв е нашият начин да се уверим, че нищо не е пропуснато. Искахме двойна проверка на веществените доказателства. Това е много специфично нещо, което иска специализирани усилия.
В.: Казано на езика на неспециалистите, можете ли да обясните пред този съд това, което сте открили?
Щом беше споменат съда, гласът на Харт изведнъж стана като на телевизионен проповедник.
О.: При всеки случай има голям обем доказателства и работа на криминалната лаборатория и разследващите е да се определи кое доказателство има стойност и кое не. Като се има това предвид, може да се каже, че в доказателствата на щата има някои несъстоятелности.
В.: Като?
О.: Най-напред трябва да се каже, че тъкан и нишки от растения от всякакъв вид, зеленчуци и така нататък, особено памук, се откриват в голямо изобилие на всяко местопрестъпление, което е съвсем типично и ние го отминаваме веднага.
В.: Казахте „типично“. Можете ли да сте по-точен?
О.: Деветдесет и девет процента от случаите. А кучешките косми? Нека засегна въпроса с кучешките косми. Кучето на мистър Куин изглежда трябва съвсем да се забрави. Наясно ли е съдът, че всичките кучешки косми, открити по дрехите на мистър Лъмбровски, не съответстват?
Мейхъни показа копия на документи на Сафелети, после ги подаде на Харт и го помоли да ги идентифицира, което той направи.
В.: Това са таблици и диаграми на ДНК — така наречените отпечатъци за ДНК — с които се прави сравнение на кучешките косми, намерени на местопрестъплението на Лъмбровски. Те са от различни кучета.
Дюит се наклони към Сафелети и прошепна:
— Това е удобен случай за теб. Наистина са провели тестовете, което означава, че ако сме прави, някои от космите наистина ще съответстват на тези от кучето на Куин. Това е показание по пропуск. Той ти показва само картите си, които иска да видиш.
Стегнатият окръжен прокурор веднага кимна. И написа в своя бележник с големи букви „ПЪЛНО РАЗКРИВАНЕ НА ТЕСТОВЕТЕ“.
Мейхъни извади още една диаграма за ДНК и я сложи на статива до другите. Върху листа бяха изобразени една до друга колони от малки черни кутийки една върху друга, всяка от които представяше специфичен ген.
В.: А това?
О.: А, да! Виждате, ето тук имаме съответствие.
В.: И можете ли да кажете на съда, моля, каква е тази втора диаграма? За косъм от куче е, доколкото разбирам?
О.: О, да, косъм от куче. Но този косъм от куче е бил открит по време на обиска на шерифа, извършен в частното жилище на детектива Джеймс Дюит.
Залата зашумя. Дюит седна напред и леко се наклони. Няколко репортери хукнаха към вратата.
В.: Казвате, че кучешките косми, открити по жертвата, са от кучето на детектив Дюит?
О.: Да, точно така.
В.: Значи ако използваме кучешките косми за даване под съд и търсене на вина, тогава съществува възможност детектив Дюит да е виновен за престъплението, за което се обвинява моя клиент?