МЕЙХЪНИ: Мога, Ваша Чест.
СЪДЪТ: Веднага ли? Моля, направете го, нека видим.
МЕЙХЪНИ: Контейнерът на „Федерал експрес“ е в моя кабинет…
СЪДЪТ: Значи не можете да го покажете?
САФЕЛЕТИ: Възражение. Още веднъж ще кажа: щом е така, всичко е празни приказки, Ваша Чест!
МЕЙХЪНИ: Ако съдът позволи…
СЪДЪТ: Съдът вече позволи. Всичките показания на доктор Харт и мистър Рамирес относно тази ролка лепенка и маркуча ще бъдат отменени и зачеркнати.
САФЕЛЕТИ: Благодаря ви, Ваша Чест.
МЕЙХЪНИ: Възразявам!
СЪДЪТ: Ще седнете ли, мис Мейхъни? Отменя се възражението ви.
САФЕЛЕТИ: Нямам повече въпроси, Ваша Чест.
СЪДЪТ: Още нещо, мис Мейхъни.
МЕЙХЪНИ: Защитата ще се оттегли в почивка.
САФЕЛЕТИ: Вместо наскоро представеното доказателство, щатът би искал още сега наново да се призове мис О’Дейли, Ваша Чест.
САФЕЛЕТИ: Мис О’Дейли, кой изследва местопрестъплението на Лъмбровски?
О’ДЕЙЛИ: Детектив Дюит събра част от доказателствата, детектив Морн — друга част. Аз събрах останалите. Лабораторията в Салинас е отговорна за почти всички анализи.
В.: Значи детектив Дюит не е работил по това доказателство сам?
О.: За Бога, не.
В.: Бихте ли казала, че детектив Дюит е следвал съответната процедура?
О.: Абсолютно. Той е педант по процедурата.
В.: Според вас опитвал ли се е детектив Дюит, по което и време да е, да изземе под свой контрол това разследване, от който и да е друг в лабораторията в Салинас, или по какъвто и да е начин да забрани някакво доказателство?
О.: Не. Това е абсурдно. Той следва стандартната процедура през цялото време. Няма нищо необичайно.
В.: Вие знаехте ли добре, че има разлика между кучешките косми и вълнените влакна?
О.: Знаех.
В.: Споменавахте ли всъщност за тези разлики пред мен?
О.: Да.
В.: И как реагирах аз?
О.: Не проявихте интерес.
Присъстващите в съдебната зала се засмяха.
О’ДЕЙЛИ: Имахме достатъчно голям брой относителни обстоятелства по този случай. Не ни трябваха повече.
САФЕЛЕТИ: На какво отдавате присъствието на други кучешки косми?
О’ДЕЙЛИ: На детектив Дюит, естествено. Той имаше куче. То вървеше с него навсякъде.
В.: И това не ви разтревожи?
О.: Да ме разтревожи?
В.: Че той може някак да е замесен. Точно това загатна съветващия адвокат на защитата.
МЕЙХЪНИ: Не съм загатвала никакви подобни неща, Ваша Чест. Просто разпитвах за доказателствата.
САФЕЛЕТИ: Радвам се да чуя това. Определено се надявам, че това ще бъде регистрирано в записа.
В.: Мис О’Дейли, къде се намира сега кучето на детектив Дюит?
О.: Кучето е мъртво. Беше намерено обесено в навеса в градината на детектив Дюит.
В.: Според вашето мнение на експерт, мис О’Дейли, би ли било възможно някой човек — да речем мистър Куин — да вземе парче градински маркуч и маскираща лепенка…
МЕЙХЪНИ: Възражение!
В.: … от този навес и да използва тази лепенка и маркуч при убийството на Хауард Лъмбровски?
МЕЙХЪНИ: Ваша Чест, възразявам!!
В.: Всъщност това не обяснява ли защо мистър Куин не е бягал от горящия мотел? Предполагам, че той е знаел чии отпечатъци от пръсти могат да бъдат намерени по маркуча и лепенката.
МЕЙХЪНИ: Въпросът е подвеждащ и…
САФЕЛЕТИ: Оттеглям въпроса, Ваша Чест.
Сафелети започна да крачи с бавни и отмерени крачки из залата. Спря пред Куин и го огледа замислено. Поклати глава отрицателно.
В.: Присъствието на други кучешки косми не ви ли разтревожи, мис О’Дейли?
И се обърна и я погледна в лицето.
О.: Не. Съвсем обичайно е за полицейските служители да замърсяват сцената на престъплението. Дори един толкова опитен служител като детектив Дюит. Почти невъзможно е да не стане така. Толкова е обичайно и често срещано всъщност, че когато се обучават следователите, преминават подготовка как да намалят риска за това. Признавам, че когато за първи път открих нови влакна като веществено доказателство, се развълнувах. Но когато после разбрах, че са от детектива… е, такива неща се случват постоянно.
В.: Един друг въпрос. Вие и детектив Дюит обърнахте ли се към мен относно това как ще се използва типа на ДНК в сегашното предварително дело?
О.: Да. Аз ви предложих да проведем такъв тест в някоя друга лаборатория, а вие отказахте.
Смях в залата.
В.: Така ли направих?
О.: Казахте, че типа на ДНК, на каквото и да е друго, освен на хора, не се използва в съда. Бяхте скептичен относно приемането от съда на това доказателство и обезпокоен от значителните такси, които се заплащат.
В.: Благодаря ви, мис О’Дейли. Нямам повече въпроси.