— Ваша Чест — изджафка Мейхъни. — Мога ли да ползвам само една минута, моля? Имам още няколко въпроса.
Не дочака за отговор и веднага бръкна в куфарчето си. Разрови се бързо из папка с документи. Намери нещо в нея, извади го, изправи уверено гръб, доближи се до седналата Клеър и й го подаде.
Увереността на Мейхъни разтревожи Дюит.
МЕЙХЪНИ: Познавате ли тези снимки?
О’ДЕЙЛИ: Познавам ги. Това са снимки от местопрестъплението на Лъмбровски.
В.: Бихте ли прочела пред съда какво е написано на гърба на първата снимка, моля?
О.: Доколкото разбирам, написан е номера на случая, часът, че е убийство на човек, датата и че е мястото на убийството на Лъмбровски.
В.: Не са ли всичките снимки надписани по приблизително един и същ начин?
О.: Надписани са!
В.: Мис О’Дейли, космите и влакната по-вероятно със спортно сако ли биха били пренесени, или с дъждобран?
О.: Спортно сако.
В.: Не с дъждобран?
О.: Гладката гумирана повърхност на дъждобрана е малко вероятно да задържи косми и влакна… Може да задържи няколко чрез статично електричество, но не много.
В.: А бихте ли казала на съда какво е заснето на тези снимки, моля?
О.: Изглежда детектив Дюит.
В.: Изглежда?
О.: Детектив Дюит е.
В.: Не носи ли на тях детектив Дюит спортно сако? Такова, което може да задържи добре косми и влакна?
О.: Не съм сигурна.
В.: Защо не сте сигурна?
О.: Защото носи дъждобран.
В.: Благодаря ви.
Отново съдебната зала зашумя. Даниели извика да се пази тишина.
В.: Имам един последен въпрос към вас, мис О’Дейли. Обещах на съда, че ще стигна до мотивацията. Не сте ли била някога през последния месец романтично интимна с детектив Джеймс Дюит? С романтично интимна, искам да кажа, обхваната от, може би…
О.: Знам какво искате да кажете. Отказвам да отговоря. Става въпрос за неща от личния живот.
Клеър хвърли поглед към Джеймс; на лицето й се четеше загриженост и гняв.
Мейхъни застана пред масата на защитата и се изперчи:
— Допускам, Ваша Чест, че връзката на тази свидетелка с детектив Дюит при събирането и анализа на доказателства от местопрестъплението на Лъмбровски и също наличието на интимна лична връзка с детектива, определен да разследва случая, съставлява конфликт на интереси, който вероятно може да ощети и издигне предубеждение при събирането на доказателства и следователно делото на щата, възбудено срещу моя клиент.
— Това не е вярно! — възрази Клеър.
Мейхъни каза с категоричен тон:
— На основата на това предубеждение аз настоятелно моля да се отменят всички обвинения срещу моя клиент и впоследствие той да бъде освободен!
— Възражение! — избухна Сафелети, скачайки на крака. — Ваша Чест, това е нищо повече от жалка ревност. Настоятелно моля съда да отправи следния въпрос към мис Мейхъни: Нейната атака към детектив Дюит чисто професионална ли е или е имало в близкото минало личен конфликт между двамата? По-точно имам предвид събота сутринта на четиринайсети януари в полицейския участък „Сийсайд“.
— Какво?! — изпищя Мейхъни.
— Тишина, ред моля! — извика Даниели и потърси чукчето. — Къде по дяволите е чука — изгърмя той към съдебния пристав, който на свой ред се обърна към стенографката.
Сафелети продължи през настаналата врява в залата:
— Мис Мейхъни предяви претенции към детектив Дюит, Ваша Чест. Да дискутираме ли предубеждението? Тук днес, този следобед, не е време и място за разискване на светския живот на някой човек. Това са празни приказки и трябва да бъдат премахнати от записа.
— Ах, ти, шибано копеле! — изкрещя Мейхъни, стиснала юмруци и стегнала ръце до тялото си.
Даниели намери чука и почти счупи дръжката му, блъскайки по плота на бюрото си.
— Тишина! — кипеше той. — Не искам ругатни в залата!
— Копеле! — повтори тя. Мейхъни не крещеше на Сафелети; тя гледаше във веселите, усмихващи се очи на Джеймс Дюит.
Даниели възстанови контрол над залата и после се захвана да чете бележки в продължение на почти десет минути. После вдигна поглед, свали очилата си и разясни информацията по делото, за да бъде записана както трябва. Накрая каза:
— Тази съдебна зала днес се превърна в цирк. Това е нещо, което много съжалявам и намирам за непростимо. Определено всички засегнати страни, включително аз, се провалиха в изпълнението на поставените си задачи. Защитата издигна тежки обвинения, засягащи детектив Дюит, и после вие, мис Мейхъни, имате наглостта да заявявате, че не сте искали да кажете, че го обвинявате в престъпление. Откровено казано, госпожице съветващ адвокат, това беше едно от най-ужасните театрални представления, които съм виждал някога в моите години на тази скамейка. Намирам подхода ви към детектив Дюит за коварен, неетичен и нечестен. Това е недопустимо поведение в моята зала. Що се отнася — продължи той, — до делото, възбудено от щата, то изглежда слабо и базирано предимно върху относителни обстоятелствени доказателства и слухове. Все пак би било безотговорно действие да се освободи обвиняемият в този момент, като се имат предвид сериозните обвинения и действителната фактологическа стойност на много от доказателствата. Следователно — продължи съдията, — съдът намира за недостатъчни доказателствата, за да се предяви обвинение в убийство първа степен. Показанията на детектив Дюит, мис О’Дейли и други не показаха достатъчно на съда, че е налице достатъчно основание да се повярва в истинността на обвинението. Обаче, мистър Куин, въз основа на предишното искане на окръжния прокурор и по-конкретно висящите обвинения по палежа ще разпоредя да бъдете задържан под стража в областния затвор докато бъде насрочено следващото заседание по предварителното дело.