Приближи се бавно, тежко до гишето за информация, задържал поглед върху слушалката като човек, очакващ лошо послание. Взе я от Синтия и я притисна до ухото си.
— Дюит — каза той.
Пресипнал глас от другата страна се представи като сержант Хек:
— Имаме проблем, Дюит. Куин е избягал. Ранил е двамата от охраната и откраднал една от радиоколите ни. Разпространихме навсякъде бюлетина за издирвано лице и пуснахме хора, но моят лейтенант ми каза да ви намеря и ви кажа. След като не отговорихте на пейджъра, един от вашите хора предположи, че може да сте там, в аквариума.
— Избягал? — Дъхът на Дюит секна. Нелепата тишина в аквариума беше съвсем не намясто. — Идвам веднага.
Пусна слушалката, отскочи направо от гишето и спринтира към стълбите. Единствената мисъл в съзнанието му, единствения образ пред очите му беше невинното лице на неговата дъщеря.
Обувките му заудряха силно по стъпалата, когато на енергични скокове се издигна към третия етаж, но само след миг почувства облекчение като видя гърба на униформен полицай, току-що изкачил стълбите. Но краткия флирт с облекчението беше смазан от пълното загубване на гласа си от последвалото ужасяващо съвпадение, тъй като когато униформеният дочу приближаващите шумни стъпки, той се извърна и погледна над рамо. Дюит се изправи почти лице в лице с Майкъл Куин. В ръката му имаше пистолет. Полицейски трийсет и осем калибров. Дюит бръкна под сакото си за неговия.
Когато Дюит стъпи на площадката на третия етаж Куин бързо сграбчи намиращата се наблизо Еми за врата, притискайки я до себе си в гънката на своя лакът и размахвайки небрежно напред към Дюит пистолета.
— Винаги се преебаваш с графика на времето, Дюит. Какво става с теб? — И направи знак на приятелите на Еми да се отдръпнат.
Дюит вече виждаше образа на своята жена в хватката на Стивън Милър — синът на този човек — застанал на не повече от десет фута разстояние; чувстваше топлата дръжка на пистолета на Лъмбровски в ръката си и хладния спусък на показалеца. Но не можеше да произнесе никакъв звук.
Но там, където неговата жена се колебаеше, неговата дъщеря не правеше така. Тя беше отработвала това движение стотици пъти и сега го изпълни пъргаво и професионално, сякаш за да се покаже пред своя учител. Замахна с единия край напред във въздуха, после бързо нанесе обратно назад рязък удар, който попадна право в капачката на коляното на Куин; в същото време, със също толкова свободно и неуловимо бързо движение десният й лакът намери ребрата, а лявата ръка изби настрани неговата ръка с оръжието. Веднага се приведе свита до земята, падна настрани и се претърколи няколко пъти.
В същият миг Дюит натисна спусъка. Куин обаче в този миг се сви от болката в коляното и изстрелът на Дюит не улучи. Куин се приближи възможно най-бързо до вратите на пожарния изход от дясната му страна. Алармата при вратите на изхода веднага се задейства и сирената зарева из етажа. Дюит го видя как се насочва бързо по коридора между двата огромни водни резервоара. Бързо се приведе на прикрие дъщеря си, убеден, че Куин няма да се откаже от нея, и че само след миг ще почувства неговите парещи куршуми по своя гръб.
— Разказах му играта! — подвикна Еми с нехарактерно ентусиазиран глас.
Но очакваното от Джеймс не стана и той я издърпа да стане на крака. Хвана главата й с две ръце и приближи лицето й до своето:
— Добре ли си?
Тя кимна утвърдително.
— Бягай право в стаята на охраната. Там ще те намеря после. — Тупна я по дупето. — Справи се много добре.
Тя хукна надолу по стълбите.
— Обади се в Монтерей — добави той. Дъщерята на ченгето отговори като махна с ръка над главата си без да се обърне.
Алармата при вратите продължаваше да свири. Дюит побърза към коридора и излезе на покрива. Пред него се откри отворената горна част на резервоара за Гората от водорасли и от другата страна — огромното бутало, което правеше постъпателни движения и създаваше вълнение. Отстрани на резервоара се простираше равния покрив. Ръмеше дъжд.
Беше само за секунди зад униформения Куин, който проверяваше врата след врата, търсейки спасителен изход, без да знае, че вратите по този покрив водят единствено до научната лаборатория и работилницата. Всички врати обаче бяха заключени. Докато накрая Куин го забеляза, той вече беше изчерпал всичките си възможности. Панически затъкна пистолета в пояса си, отказал се от всякакви врати, и хукна със скокове по хлъзгавия, вече мокър покрив. Подхлъзна се, но пак възстанови равновесие и се затича към първия от няколкото последователни високи ръбове, съединяващи сегментите на цялата постройка. Куин го прекрачи и продължи да тича.