В стаята на охраната се натъкна на Еми, издърпа я от стола й, прегърна я и притисна силно до себе си. Не му се искаше да я пусне, въпреки оплакванията й, че е мокър. Накрая тя се отказа и отвърна на неговата топла прегръдка с приглушени думи. Дюит като че ли я чу да казва:
— Сега знам как се е чувствала мама. — Не беше сигурен какво точно е чул, но когато тя вдигна поглед към него, каза: — Имах късмет.
13
Последното обаждане
1.
Телефонното обаждане рано сутринта веднага изправи Дюит седнал в леглото и преди още да отвори очи неговият „Смит енд Уесън“ беше в ръката му. Въпреки факта, че беше поставил на пост униформени полицаи на входната и задната си врата, той не вярваше на положението. Нямаше да се почувства добре, докато Еми не се качеше пак на своя самолет; този път лично щеше да я достави на своята майка и щеше да я пази докато Майкъл Куин бъдеше поставен под стража.
Вдигна слушалката чак след като звъненето спря и разбра, че Еми го е изпреварила и вдигнала слушалката на деривата.
— На слушалката съм — каза той на дъщеря си, която го чу и затвори.
— Дюит? — беше Нелсън. Сержант беше правилната дума, с която Нелсън да се обърне към него. Фамилиарността го дразнеше. Само да отстъпиш на тези образи един инч и…
— Какво има?
— Самоубийство, Дюит. На паркинга до плажа. Пак е той. Щях да го обявя, но тъй като ти не си дежурен, реших първо да ти телефонирам да не би да поискаш да видиш. Искаш ли сега да го обявя и извикам ченгетата?
— Не. Почакай ме да дойда — рече Дюит уморено, запъвайки се при произнасянето на думите. В главата му свиреше тревога. Сърцето заби лудо. Облече се бързо, провери и двамата униформени на пост и тръгна към багажника на своя „Зефир“. Намери куфара си вътре, затрупан под куп други неща, които трябваше да размести.
2.
Слънцето вече загатваше за присъствието си на хоризонта и пръскаше синкава светлина сред непрогледната тъмнина. Образите — включително червеният „Форд Ескорт“ с градински маркуч, излизащ от тръбата на неговия ауспух — бяха неясни и мрачни, все едно че ги гледаш през потно стъкло. Никаква друга кола, освен радиоколата на Нелсън. Зарадва се, че му е предоставена възможността пръв да огледа трупа. Доктор Крисчънсън беше прав: самоубийствен.
Униформеният полицай от патрулната кола му махна с ръка от далечната страна на паркинга, където ограждаше мястото на инцидента с оранжевата полицейска лента.
Дюит приближи „Ескорта“ бавно; вниманието му беше приковано върху мъгливото стъкло на шофьорския прозорец. Поколеба се до вратата на шофьора. От пролуките между изолиращите лепенки излизаше автомобилен газ. Сложи си хирургически ръкавици, извади пистолета от кобура и дръпна вратата да се отвори, готов за стрелба.
Главата и тялото на патрулния полицай Бъфорд Нелсън изпаднаха от колата и се отпуснаха на неговите ръце. Отгоре на главата имаше ужасна рана от силен удар със здрава тояга и косата беше сплъстена от кръв.
Движение зад него! Докато Дюит се завърти със своя 38-калибров в ръка, униформеният полицай, Майкъл Куин, допря пистолета до гърдите му.
— Глупак — каза той и натисна спусъка за първия си изстрел.
Огънят от дулото блесна в очите на Дюит — нещо, за което всяко ченге беше чувало и беше предупреждавано, но нещо, на което не искаше да бъде свидетел. Особено яркият цвят на сярножълто, който предупреждава, че куршумът идва право в теб. Парче от лявата ръка на Дюит се откъсна и се пръсна из въздуха и по колата. Следващият изстрел обаче се заби в гърдите, както и следващият, и последващият: удари като с ковашки чук, поради близостта на изстрелите. Почувства смазващата им сила по ребрата, която почти го задушаваше. Като че ли пълна тъмнина надвисна над очите му и той се замисли за миг за Еми, представяйки си как е на сигурно място. Жива. Замисли се и за Бог, и се попита как може да бъде допуснато човек като Майкъл Куин да се разхожда свободно по земята, докато неговите момичета бяха отнети от него. Справедливостта, помисли си пак той, е нещо, което не съществува в природата. То е творение на човешкия ум. Тъмнината налагаше волята си над него, опитвайки се да го прати в безсъзнание, но той не искаше да се подчини.