— Довечера ще се видим — каза тя. Той чу как вратата се затвори зад него. Масата на подиума беше огромна; съдебните заседатели бяха вперили погледи в него.
Минута по-късно той вече беше застанал на свидетелския стол.
В галерията беше Джеси Осбърн. Оттеглянето на нейната кандидатура беше обявено снощи в драматична телевизионна пресконференция, на която беше нарекла Дюит герой. Присъствието й в съдебната зала беше действително много добър знак. Тя улови погледа му и кимна в знак на подкрепа.
— Кажете името си, моля — каза съдебният пристав.
Той не вярваше на системата, която можеше да позволи Куин да бъде освободен, която можеше да изпрати в оставка човек като Кап с почести, която можеше да върне обратно Марвин Ууд в обществото с не повече от лек шамар по ръката. Обаче в момента не можеше да се сети какво би заменило нейното място.
Издърпа първо носната си кърпичка от джоба, свали очилата си и с другата ръка ги избърса. Погледна настрани към пристава, който държеше Библията.
— Джеймс Дюит — каза човекът на стола.
16
Епилог
Джеймс Дюит беше назначен и положи клетва като капитан в полицейския участък „Кармъл“ в същия ден, в който Бъфорд Нелсън стана сержант детектив. В местния бар се състоя скромно тържество с бира и концентрати, осигурени от Кларънс Хиндеман. Командирът в оставка, Карл Кап, се показа в началото на тържеството, но не остана за пиенето. Той и неговата съпруга си бяха организирали деветмесечна туристическа обиколка из югозападните райони.
Окръжният прокурор Бил Сафелети пропусна назначаването и заклеването, но не партито. Той дойде на него с Лейла Мейхъни, увиснала на ръката му. Носеха се доста слухове, но нито един сериозен или никакви потвърждения затова как Сафелети е спасил кариерата на Мейхъни. Сега тя беше заместник окръжен прокурор. Имаше и други слухове за Мейхъни и Сафелети, както имаше и слухове за О’Дейли и Дюит, но Джеймс знаеше, че всички слухове са безсъдържателни и не им се доверяваше.
Кларънс Хиндеман се напи толкова на партито, че докато с Дюит стояха един до друг на писоарите, му обяви намерението си да се сгоди с Тона.
— Казал ли си на Тона? — попита Дюит.
— Не — отговори Хиндеман. — Тя ще е следващата, която ще разбере.
Клеър не беше тук. Това дразнеше отначало Дюит и после започна да го безпокои. След питиетата беше предвидено вечерно парти, въпреки че по състоянието на присъстващите можеше да се съди, че краят на сегашното наближава. Всеки момент някой можеше да си поръча сандвич и щеше да се премине към вечерното.
Точно в седем часа вратата на бара се отвори. По това време Хиндеман увлекателно занимаваше останалите с някакви чудати небивалици за приключение с рафтинг, от които просто можеше да ти настръхне косата. Дюит беше с гръб към вратата и не забеляза влизането на Клеър и на своята дъщеря. Но когато Кларънс ги забеляза, той веднага стана прав от стола си посред изречение. Дюит се обърна бавно в своя стол и чу приближаващата Клеър да казва:
— Нищо и никой никога не могат да заемат мястото на някой друг, Джеймс. Това тук за теб е просто дар, едно ново начало. Поздрави и всичко най-добро.
Еми протегна напред ръце да подаде това, което носеше. В очите й се показаха радостни сълзи. Компанията аплодира. Дюит прие малкото кученце в ръцете си и погали нежната му козина по вратлето. Синята папионка на кученцето беше досущ като неговата, което предизвика много весели усмивки.
— Не беше лесно да се намери кръстоска между овчарка и коли — каза Клеър. — Идеята беше на Ем.
— Как мислиш да го наречеш? — попита нетърпеливо Еми.
Дюит се замисли за минута.
— Лобос — отговори той на дъщеря си.
Работата на капитан дойде много усилено за Дюит. Въпреки че му осигури безкрайни извинения да прекарва сутрините си в разговори с Кларънс по време на кафе, той завиждаше на Нелсън за практическата работа на открито. Навлезе в работата с неловко чувство, но след известно време успя да включи във функционалните си задължения работа по повече криминални случаи. Бавно и постепенно документацията му започна да нараства и той все по-често отсъстваше от канцеларията си, занимавайки се със случая с Нелсън. Хиндеман обсъди с него големия обем документация и направи някои предложения за баланс в работата, но и за двамата стана ясно, че Дюит принадлежи на другия бранш. Без да му каже нищо, Хиндеман написа няколко писма.
Лобос се беше свил до картонетката с папките и се беше съсредоточил върху някакъв малък кокал, опитвайки се да забие своите зъбки. Дюит четеше един от докладите на Нелсън относно някакви откраднати вещи и правеше корекции относно това, следващият път да бъде включен по-пряко в случая.