— Не изглежда да е справедливо.
— След като законът е справедлив за едната страна, то рядко е справедлив и за другата.
— И непременно трябва да имаш заповед?
— Мога да го арестувам по достатъчно основание, но поради „Рейми“ най-вероятно в съда ще го загубя.
— Искаш ли бисквита?
Дюит си взе.
— Полицаите от крайбрежния участък държат под око неговия фургон. Ако Ууд направи крачка вън от него, ще бъде арестуван веднага.
Душейки наоколо по пода, Ръсти откри няколко трохи и ги налапа бързо с език. След това вдигна глава и погледна Еми за още.
— Не се моли — каза му тя.
— Тази вечер изглеждаш хубава. Какво си намислила?
— Да прекарам вечерта у Брайър — припомни му тя.
— Искам да кажа къде ще ходиш?
— На разходка из центъра, по централната алея. Кларънс ще ни закара двете с колата и после ще ни вземе.
— Мистър Хиндеман. Не искам да го наричаш Кларънс.
— На него му е все едно. Защо не и на теб?
— Ем, разговаряли сме за това.
— Ем, разговаряли сме за това — имитира го тя. — Исусе, тате, какво скапано извинение. Само защото сме разговаряли за нещо…
— Разговаряли сме и за това! — прекъсна я той. И след малко добави: — Съжалявам.
— Стегнал си се нещо и е заради този случай. Отпусни се. Ще пипнеш този тип. Тази вечер трябва да оставиш Ръсти тук. Изглежда много изнервен. Толкова време отзад в колата ти — каза тя и потупа кучето. — Изглежда малко си под стрес, тате. — Стана и го погали нежно по главата като прокара ръце през косата на слепоочията и я намести зад ухото му.
9.
През септември в Серенгети полицаите приличат на диви животни: както всяка жаба си знае гьола и скача все в него, така те се връщат в едни и същи дупки. Ветеран като Лъмбровски с най-голяма вероятност можеше да бъде намерен в едно от четири-пет постоянни заведения.
В осем часа Дюит забеляза „Мустанга“ на Лъмбровски в „Подковата“, която беше именно такъв крайбрежен гьол, и чиито мигащи светлини можеха да се забележат от няколко пресечки. Дюит извади от багажника си чисто парче бяла опаковъчна хартия, което беше взел от месарницата. Обикновено използваше такава хартия за увиване на много веществени доказателства, тъй като беше здрава и плътна, и сега щеше да осигури добра повърхност, на която да покапе маслото. Пъхна я под двигателя на „Мустанга“ и я притисна с няколко малки камъка. Колко ли време трябваше да изчака, докато капнат достатъчно капки?
Върна се в своя „Зефир“ и започна да чака без компанията на Ръсти, която му липсваше.
Дюит се опита да си представи убийствата. Дали убиецът се криеше в автомобилите на жертвите, дали изчакваше в някой крайбрежен паркинг или ресторант? Дали си бъбреше с жертвите — както правеха много психопати — и успяваше някак да установи контрол над тях с малко насилие или почти без насилие? Дали нагласяше така колите им, че да се повредят и после пристигаше с камион с буксир уж, че ще им окаже помощ, а в действителност да ги убие?
Доказателствата бяха ключ. Доказателствата трябваше, ако бяха подходящо подредени, да му кажат как точно бяха извършени тези умишлени убийства.
Десет минути. Достатъчни ли бяха? Извади своето „Маг-Лайт“ от джоба на сакото и се върна при „Мустанга“. Освети колата отдолу и видя, че две големи капки бяха паднали върху хартията. „Подобни са“, помисли си той, сравнявайки ги с онези, намерени на местопрестъпленията. Още една капка се канеше да капне.
Притеснен, че Лъмбровски можеше да се препъне в него за втори път тази вечер, той погледна през прозореца. Лъмбровски седеше на бара и пиеше. Добре.
Продължи да държи под око дебеланкото, проверявайки периодично месарската хартия. След пет минути Лъмбровски остави тежко чашата си и погледна към часовника на стената. Може би потърси с поглед телефон с монети на стената? Изглеждаше нервен. Дюит дори почувства тревогата у него и реши, че Лъмбровски се кани да си тръгне. Защо иначе ще е толкова неспокоен? Когато Лъмбровски стана от стола на бара, Дюит прекрачи входната врата.
Докато Дюит влезе и се насочи към бара, Лъмбровски седна отново на високия си стол и Дюит разбра, че е станал само за да дръпне нагоре панталона си. Кървясалите очи на Лъмбровски се извъртяха бавно настрани, когато забеляза Дюит в огледалото.
— Дефектив Дъмуит — подвикна той. — Пак ли? Бизнес или неприятност? — Същият глас на заклет пушач, като гуми на камион по ситен чакъл.
Дюит кимна за поздрав на няколко полицая от крайбрежния участък „Сийсайд“, които разпозна в едно сепаре. Те се бяха насъбрали на една маса около халби бира.