— Как е паметта ти? — попита Дюит.
— Кристално шибана, абсолютно чиста — тросна се Лъмбровски, повдигайки чашата с водката си без лед. Не изглеждаше и най-малко пиян, но бавното му, удължено дишане го издаваше.
Дюит остана прав точно отдясно на Лъмбровски. Барманът попита да донесе ли нещо за него. Дюит отказа.
— Дори едно млекце? — попита Лъмбровски. — А мляко с какао, Дъмуит?
Дюит погледна разсеяно часовника си. Как, по дяволите, да си осигури пет до десет минути?
— Хей, ръб скапан — възлюбения термин, използван за обръщение от приятелите на Лъмбровски; той очевидно привлече вниманието му, — като едно ченге на друго, мисля, че ти дължа това.
— Ти не си никакво Ченге, Дъмуит. Ти си бръмбарджия. Винаги ще бъдеш такъв. Не разбираш от нищо ти, дори от лайно.
— Трябва да ти кажа — продължи Дюит, — че мисля да те прибера за разпит по онези убийства. — Помисли си, че си заслужава да отбележи в своя бележник, че Лъмровски дори не трепна при използването на убийство вместо самоубийство.
Лъмбровски отново насочи вниманието си към чашата и я приближи до устните си:
— Ако не беше сега на работа, щях да ти избия шибаните зъби. Какво, майната му, разбираш ти от разследване на убийство?
— Ако искаш да разговаряш с мен, тогава можем да играем играта съвсем различно. Човек, даващ доброволно информация, е съвсем друга материя.
— Не разбирам за какво говориш — направи знак на бармана с показалеца. Подобно на фермер на аукцион на живи животни, който дава знак на аукционера, движението нямаше да привлече вниманието на никой друг, освен на бармана. Беше налята още водка. Барманът пак попита Дюит. Той отказа пак.
— Знаеш как са нещата, Хауи…
— Няма какво повече да ти казвам, Дъмуит. Разкарай се! — погледна отново часовника си и започна да потупва с крак неспокойно.
Дюит продължи:
— Сега ти правя предложението. Следващият път ще е гадно. Разбира се, ти си свикнал с гадните неща, предполагам.
Лъмбровски изведнъж отскочи от стола като леко петле, приведе се леко и връхлетя върху Дюит като бик. Дюит залитна назад, вдигна крака и падна, удряйки гръб в една маса. Четирите ченгета скочиха от сепарето и дойдоха за секунди. Подхванаха Лъмбровски и започнаха да го удрят и ритат в кръг около него. Но въпреки това бившият детектив ги повлече със себе си напред, счепквайки се пак с Дюит. Тъй като в момента беше на работа, Дюит беше принуден или да го арестува за нападение на длъжностно лице по време на изпълнение на служебните си задължения, или да се махне оттук възможно най-бързо. Да отговори на атаката на мъж като Лъмбровски не беше разумен избор. След като полицаите смогнаха да го удържат, Дюит излезе.
Светлината от фенерчето доказа, че се е задържал вътре достатъчно: равнобедрен триъгълник моторно масло под колата върху бялата хартия. Еуфоричен, той извади хартията изпод колата и я отнесе внимателно в „Зефира“. Намери разграфено парче мерна лента в багажника, сложи го до петното на хартията и фотографира всичко това, за да може да бъде по-нататък увеличено, където трябва; светкавицата на фотоапарата прониза за миг тъмнината. Постави мостра от маслото в малко шишенце и залепи етикет на него. След това пусна парчето хартия в голям найлонов плик и го запечата. Вдигна микрофона на радиовръзката, но след миг размисли и се отказа. Щеше да е много рисковано да спомене по радиото за връзката между конфискацията на „Мустанга“ и разследването по убийствата. Ако пресата прехванеше думите му, щеше да си навлече истинска циркова сцена. Като за предпазна мярка блокира „Мустанга“ със своя „Зефир“ и се огледа за телефон с монети.
Електронният тест на картона с компютърната система премина нормално; беше открита регистрация на Лъмбровски. Униформен патрул се очакваше да бъде изпратен от участък „Сийсайд“ незабавно, последван от камион с буксир.
Дюит се върна право в блокирания „Мустанг“ да направи опис на колата преди да бъде конфискувана. Извади за попълване формуляр СНР 180. Развълнуван, забрави за резкия звук, който се чуваше при отварянето на вратата. Замръзна за миг на мястото си, когато го чу.
Вътрешната лампа беше включена и освети анатомичните скоростни и доста износени седалки в бледожълто. Дюит веднага се опита да бръкне в жабката.
Без предупреждение космата лапа го сграбчи отзад за косата и натисна с чудовищна сила. Веднага последва рязко дръпване назад.
— Излизай от шибаната ми кола — отряза ухото му гласът на Лъмбровски. Дюит усети острия неприятен мирис на човек, който не се е къпал с дни. Вратът му беше извит силно назад и десетфунтов снаряден удар на кокалчета на пръсти, кожа и косми разцепи неговата устна. Дюит просто отскочи от седалката. Главата на Лъмбровски се удари в тавана на колата. Той го пусна и отстъпи несигурно крачка-две назад. Дюит изскочи бързо от колата, готов за бой, но Лъмбровски рязко спря и с осанката си показа, че няма намерение да се бие. Само среса с окървавените си пръсти косата и кимна към Дюит: