Има собствена кола. Показва се в най-неочаквано време. Тръпки ме побиват от него. Разпитах за него Тами Кери, надзорника на вътрешния ред в гимназията. Истински малолетен престъпник. Предупредих Ем за него. Мисля, че съм постъпил добре, а?
— Да не е някой Конкистадор? — попита Хиндеман.
— Какъв? — попита Тона, правейки знак на Дюит, който отново отказа да влезе.
— От „Конкистадорите“ — каза й Хиндеман. — През последните два месеца съществува верига добре потулени забременявания. Към едно от момчетата, считано за отговорно, беше предявено сериозно обвинение съгласно закона, и за да бъде осъдено за по-малко, то призна информация за тийнейджърската им банда, наричаща се „Конкистадорите“.
— Целта им била да „оправят“ повечето девственици до края на годината — каза й той.
— Но това е отвратително.
На Кларънс той каза:
— От това, което ми каза Тона, не бих се изненадал и най-малко. Той се държи свръхнагло.
— Идвам с теб — каза Хиндеман, обръщайки се към коридора.
— Нека първо се поогледам. Да видя дали наистина са из центъра. Да видя дали няма някъде парти. Ще ти се обадя.
10.
Той прекара трийсет минути в централната търговска зона на Монтерей, която беше изолирана за движение на автомобили и имаше чудесни тихи улици и алеи. Това беше любимо място на тийнейджърите. След като не ги откри никъде, провери телефонния указател в една будка за адреса на дома на Талбо в Пебъл бийч.
Няколко коли бяха спрели една до друга на малкия паркинг пред къщата в Пебъл бийч. Гърмеше рок музика. Той блокира паркинга със своя „Зефир“, съобщи по радиовръзката, че не е на работа и заключи пистолета си в жабката на колата. Вече един цивилен баща. Тръгна с решителна и сърдита стъпка към входната врата и я отвори без да чука.
Стаите бяха тъмни, музиката — невероятно силна. Надуши тежката миризма, пушек от цигари с марихуана.
Включи лампите и привлече вниманието им. Хлапетата се бяха гушнали по двойки. Започна да обикаля френетично стаите. В една налетя на тийнейджърска двойка и прекъсна гърчовете на тяхната активна любов. Светна лампата и им каза да се обличат. Брайър, Еми, Били Талбо и още едно момче в горещата вана в банята в задната част на къщата, всичките почти голи. Еми се държеше стабилно, координирано. Брайър беше разкопчана, разголена.
— Ще бъда във всекидневната — рече Дюит.
Няколко от хлапетата избягаха. Дюит нареди на всички, които бяха шофирали коли дотук, да се обадят на своите родители. На масата за кафе намери празна хартиена подвързия, огледало и ножче за самобръсначка.
Талбо се приближи откъм лявата страна на Дюит, облечен в хавлия. Беше симпатично, атлетично момче.
— Родителите ти вкъщи ли са си, Били?
— Ти не почука.
Каква наглост, помисли си той, каква безочливост.
— Трябва ли да са си вкъщи?
— Не си канен тук, мистър Дюит. Не си ми показал никаква заповед. Влизаш без разрешение в чуждо място.
Каменностуденото изражение на лицето на момчето беше почти заплашително. Когато Дюит беше хлапе, думата беше отклонен. Били Талбо беше с отклонения: ембрионът на неговия интелект се беше развил неправилно.
— Да извикам ли полицията? — попита Дюит.
— Можем да оправим нещата — каза веднага Били Талбо с невероятно монотонен глас, поглеждайки как неговите приятели продължават да използват телефона. — Няма нужда.
— Тези момичета са малолетни, Били. Това може да означава много сериозни обвинения. Много сериозни.
Талбо се ухили глупаво, но самонадеяно и надменно:
— Предполагам, че ти трябва да хванеш онзи убиец. Или да не би да си падаш повече по гимназиалните партита?
Дюит се обърна рязко и направи крачка към момчето. Намерението му беше очевидно.
— Само се опитай — предизвика го хлапакът с подканващо махане на пръстите на ръката. Големият инат Били Талбо. Дюит спря. Разследването се влачеше тежко и мудно: да заплашва хлапака беше нещо, което би направил Хауард Лъмбровски.
— Или вие момчетата там в участъка май сте много заети да смъркате содата на прах на умрялото конте, вместо наистина да се хванете да потърсите оня, който го е убил.
— За какво говориш? — Дюит искрено се озадачи за момент.
— От това, което чувам, умрелият тип е носил кокаин, който не е бил успял да достави, където трябва. Чух, че момчетата са го намерили и не са казали нищо за него — Талбо започваше да се открехва и то още по-нахакано. Виждайки изненаданото изражение на Дюит, той каза: — Майната му, та ти не знаеш, а? Вие ченгетата сте май доста тъпи. Не знаеш нищо?
— Откъде знаеш ти, Бил? Той твоята връзка ли беше?