— За теб е — каза Пийт, като че ли отгатнал мислите му, вдигна и веднага му подаде слушалката, тъй като телефонът наистина беше звъннал.
Чувствайки лицето си топло и зачервено, Лъмбровски взе слушалката и каза в нея веднага:
— Снощи имах малко проблеми и не можах да дойда на уговорената среща, сладурче.
Познатият глас каза:
— Добре.
— Е, и?
— Помниш ли какво казах последния път?
— Ще продължиш ли?
Човекът каза името на мотел. В Сийсайд.
— Ще те чакат там — каза той и завърши: — Аз ще се покажа, когато се убедя, че е чисто.
Лъмбровски подаде слушалката обратно на Пийт.
— Поредната дама купа изгряваща звезда иска малко инструктаж по аеробика — каза му той. — Трябва да бързам.
Мотелът представляваше едноетажна сграда с формата на буквата Т и около дузина апартаменти. Развален неонов надпис гласеше: НЯМА СВОБОДНИ МЕСТА. Отпред не се виждаше никаква кола. Само някакво мърляво куче се скиташе край входа. Бележка, закрепена на стъклото на входната врата, надраскана бързо на ръка, гласеше: ЗАТВОРЕНО ВРЕМЕННО ЗА РЕМОНТ, МОЛЯ ПОТЪРСЕТЕ НИ ПО-КЪСНО ПАК. Лъмбровски почука и почака вратата да бъде отворена. Във фоайето беше почти тъмно; единствената светлина идваше от друг неонов надпис, рекламиращ кабелна телевизия. Човекът, който му отвори, беше едър и Лъмбровски се почувства неудобно. Поколеба се за момент на входа.
— Влизай — каза другият с тон, който умишлено скриваше гласа му.
Лъмбровски се престраши и влезе. Човекът затвори вратата и бутна в ръката му ключ. След това веднага го побутна да се завърти и го огледа. Пръстите му го опипаха внимателно. Човекът знаеше какво прави и не се боеше да провери слабините, което каза веднага нещо на Лъмбровски: професионалист. Добър знак. Изнудвачът навярно не беше кой да е.
— Коя стая? — попита Лъмбровски, усещайки студения ключ в ръката си.
— Дванайсет — нисък, неотличим глас. Също професионално.
6
Неделя
1.
Патрулният полицай каза:
— Още един, сержанте — Дюит нямаше нужда да пита какво. Но този път не е в нашия двор. Вкъщи имам радиосканер „Беаркат“ — продължи Нелсън, — който може да ми праща сигнали в колата. Чух ги рано сутринта и проследих повечето от разговорите. Направиха голяма грешка, че обявиха по радиото. Трябваше да проверя какво е станало. Сега съм тук.
— Къде?
— При един уличен телефон. Нали знаеш общественото игрище за бейзбол в Сийсайд?
— Сийсайд? Тарзане, охранявай местопрестъплението. Щом са използвали радио, знай, че ще стане зоологическа градина.
— Вече е станало.
Дюит изпъшка:
— Каквото и да направиш, гледай с едно око постоянно за Лъмбровски. Той ни се измъкна при първите две престъпления. Търсен е за разпит.
— Измъкна ни се и сега — уведоми го Нелсън.
— Пак ли маслото?
— Не, не маслото. Трупът в колата, сержанте. Нагълталият се с пушек. Той е Хауард Лъмбровски.
Местопрестъплението вбеси Дюит, когато той пристигна: прекалено малко. Неприемливо. Двама униформени полицаи от участък „Сийсайд“ бяха вътре в оградения район, обезсмисляйки по този начин значението на полицейската лента.
Той обаче беше благодарен, че не видя никакви детективи. Беше телефонирал на Тили да поиска покана за присъствие на местопрестъплението — задължителна техническа подробност. В юрисдикцията на друг участък Дюит беше гост и разследването не беше в неговите ръце. Сега се надяваше, че, който и да оглави това разследване, ще разшири обхвата на „поканата“ на Тили. Всеки така предполагаше. Той показа документите си на дежурния полицай от патрулната кола и веднага се залови за работа, давайки си много добре сметка, че неговите пълномощия всеки момент могат да бъдат обсебени. Нелсън беше упътен да възстанови мястото на престъплението така, както го иска Дюит. После трябваше да каже на Джини бързо да предупреди Клеър О’Дейли и доктор Емануел.