Заигра се с верижката на часовника си и продължи:
— Ние разделяме спортния лов на четири широки категории: тези, които ловуват за удоволствие; тези, които ловуват за изгода; тези, които ловуват агресивно и тези, които ловуват пасивно. Един ловец, който продава, например, ловува за изгода, докато един милионер, който му е много широко около врата, отишъл с пушката си в друг континент и платил несметна сума за допускане до ловен район — за удоволствие. Повечето хора си купуват добър пистолет или мощна ловна пушка и убиват своя дивеч. Но потиснатата психически личност ловува пасивно… безкръвно, улавяйки плячката си в примки, мрежи, ями или отравяйки храната или водата й. Голямото мнозинство от личностите, които убиват хора и с които се сблъскваме, са агресивни убийци, но определено не всички са такива. Един малък процент — убийците чрез палеж и други — убиват плячката си посредством метода на улавяне в клопка, подобно на ловците трапери. Неспособни да пролеят кръв, те трябва да намерят начин да изпълнят акта на убиване по начин, който считат за чист. Пример затова е Харви Колет. Изнасилвач, но не като другите изнасилвани, той не е размахвал нож или пистолет. Задушавал е жертвите си, които са били попаднали в клопката на собствените си домове. Колет е бил подтикван от своята сексуална фантазия, насърчавана от порнографията — каза той с поверителен тон. — Колет може да си спомни своите убийства със забележителни подробности. Той би ви описал каква е била кожата на жертвата, как е миришела косата й, в каква точно последователност е извършил всяко действие от убийствата и особено сексуалния акт. Други, с по-малко жива фантазия, са неспособни на такива подробности.
— Вярвам — продължи Шилстейн, — че вашият убиец също е неспособен на кърваво престъпление. Вярвам, че това е общото между него, или нея, и Колет. Ето защо той използва последния като образец за подражание. Той е трапер, много вещ в съблазняването на жертвите в своя капан — каквато и форма да е той — и след това в убиването им, най-вероятно чрез задушаване. Но дали е сериен убиец като Колет? Не. Много малко вероятно. — Шилстейн затвори здраво очи. Като че ли прехвърли наум всичките материали от папките и после отвори очи и погледна Дюит право в неговите.
— Вашият убиец е единак, живее сам. Професионално е на ръководна длъжност. Неговата сила е в организацията. На възраст е в средата на четиридесетте си години. Пие леко преди престъпленията. Това, което му липсва в творчеството, той компенсира с прецизната екзекуция. Много внимателно планира, фантазира много за убийствата си. Следи разследването по вестниците. Не проявява никакъв интерес към първите си убийства. Целта му винаги е била Хауард Лъмбровски. Може и да е ченге, въпреки че мисля, че е малко вероятно. Облича се небрежно, не се притеснява от никакви светски ситуации. Веднага се включва и пасва на всякаква ситуация. И, естествено, очевидното… предполагам, че точно затова сте тук и трябва да ви се направи комплимент за вашата проницателност. Той е имал контакт с Харви Колет. Интимен контакт.
Дюит поклати глава отрицателно — не беше дошъл за това. Или всъщност не излизаше ли, че е така? Звънецът от вътрешната свръзка на масата звънна и Шилстейн погледна часовника си. Усмихна се, горд от правилния разчет на времето, който беше направил. Как може човек да се довери на такъв профил, запита се Дюит. Той беше чел за точността на тези неща, но никога не беше се срещал на практика със съставянето на такъв профил. Увереността на лекаря, четяща се в тона на неговия глас, неговият безпощаден зрителен контакт обезпокоиха Дюит. Дланите му се изпотиха. Скалпът го засърбя. Този свят от зашеметяващи пръчки и усмирителни ризи го обърка и разстрои. Колко ли много бяха тези като Колет? — продължаваше да се пита той.