Свършиха разходката си, въпреки краткия, но пороен дъжд, последвал ръменето. Държаха се един друг като двойка танцьори на фигурно пързаляне по лед.
Когато пристигнаха с нейния „Сааб“ на вътрешния паркинг пред неговата къща, той каза:
— Правя не лош омлет.
— Мокра съм до кости — каза тя.
— Все ще намерим нещо да облечеш — остана да чака зад волана, надявайки се, че тя ще приеме предложенията му. След като тя не каза нищо, той каза: — Е, добре. Може би друг път.
— Нейни дрехи?
— Не. Отдавна не са тук, раздадох ги на различни хора. Имам няколко фланели и разни такива неща.
— Какъв е омлетът? — попита тя, отваряйки вратата си. Докато застанаха пред прага на входната врата обсъдиха съставките на това блюдо.
— Няма ли да събудим Еми? — попита тя. Опипваше.
Значи това я притеснявало, помисли си той.
— Отиде при една приятелка и ще се върне сутринта — уведоми я той.
Затвори входната врата след себе си и погледна в коридора, който продължаваше безкрайно дълго и достигаше в дъното си неговата спалня, където се виждаше легло.
— Третото чекмедже отдолу нагоре на шкафа. Има ризи в гардероба — каза й той. — Аз ще отида да готвя.
И отиде да приготви яйцата. През цялото време беше наострил уши към спалнята. Чувствайки се пренапрегнат, започна да си свири с уста. Когато разбиваше яйцата до състояние на жълта пяна, чу водопроводните тръби да шумят. Значи си вземаше душ. Добра идея, помисли си той, имайки предвид колко студ бяха събрали навън. Но в съзнанието му нейният образ там вътре не допринесе с нищо за неговото съсредоточаване. Продължавайки да бие яйцата с едната ръка, той изпусна от другата дълбоката купа и енергичното въртеливо движение я запрати с бърза скорост заедно с яйцата по плота на кухненския шкаф, килната леко настрани като летяща чиния. Той се хвърли да я спаси, но напразно. Купата се катурна от ръба, падна право на пода и като по чудо остана здрава, но разля върху него лепкаво жълто петно. Той припряно почисти, но след миг разбра, че това са последните му яйца. Когато тя се появи боса, облечена в хавлия, той стоеше неподвижен с кърпа в ръка, накисната в яйца. Преди няколко месеца беше прал тази хавлия заедно с няколко сини дънки, поради което Еми я наричаше хавлията в „бакалавърско синьо“. Мократа й коса беше сресана право назад; лицето й беше обикновено без грим, но въпреки това привлекателно. Отвореният врат на хавлията достигаше до гърдите й.
— Беше невероятен душ. Помислих си, че няма да имаш нищо против, и направо влязох — каза тя. — Без него най-вероятно щях да имам настинка.
— Нямам нищо против.
Тя се загърна по-добре в хавлията.
— Никога не съм изглеждала добре във фланели — рече тя. — Сега е твой ред — и го ощипа през мократа риза. — Събличай тези неща. Аз ще свърша всичко тук.
— Аз аа… Нямаме яйца.
— Отивай — каза тя. — Ще измисля нещо.
В банята бяха нейният широк панталон, пуловер, сутиен и бикини, всичките закачени внимателно на закачалки, да изсъхнат на вентилационния поток. Огледалото на банята беше замъглено, с изключение на малко овално пространство в средата, където се беше огледала преди да излезе. Гребенът лежеше на рафта под огледалото с няколко от нейните дълги косми, уловили се между неговите зъби.
Той подхвърли дрехите си на купчина на пода и пусна душ силно. Парата изпълни банята над нивото на близките три ограничителни стени от матирано стъкло. Горещата вода стопи неговото чувство на неловкост.
Тъкмо се насапунисваше, когато, над звука от течащата вода, чу радиото часовник в банята да се включва. Помещението се изпълни с класическа музика. Той се облегна на студените фаянсови плочки знаейки, че тя идва при него. Когато лампата в банята беше изгасена, автоматично се включи нощното осветление. Когато тя отвори вратата на стъклената клетка на душа, бледата светлина като от свещ идваше зад нея, очертавайки голата й фигура в съблазняващ силует.
Тя дойде при него както любовница може да дойде при мъж: чувствено, сладострастно и внимателно, с умишлена забавеност на движенията, която го стимулираше. В тъмнината не можеше да забележи какво е изражението на лицето й. Дали му се усмихваше?
— Клеър? — каза той, но — тя постави пръст на устните му да го накара да замълчи, и се притисна силно към него. Прокара изящно нокти надолу по гърба му, заби ги леко и го придърпа към себе си; приведе глава и я отпусна на неговите гърди.
Тя беше внимателна с него; той беше неуверен с нея. Всеки повтаряше каквото правеше другия по тялото му. Парата продължаваше да се вие на облаци. Сапунът беше паднал някъде, където го беше изпуснал. Настъпи го неочаквано и той хлъзгаво се изстреля изпод ходилото му като хокейна шайба, удряйки се в стъклените стени.