„Макдъф може да беше разхвърлян, но знаеше всичко къде се намира“. Под това беше написано: „Квитанции в куфара?“ Беше проверил за това. Не бяха открити никакви квитанции, което подсказваше, че убиецът ги е взел. Това, на свой ред, означаваше, че тези квитанции някак са заплашвали убиеца. Но не квитанциите бяха това, което го интересуваше. А снимката на куфара.
4.
— Какво виждаш? — попита той Клеър.
— Куфар — каза Клеър от другата страна на масата, покрита с розов линолеум.
Във витрината на кафето ресторант в покрайнините на Салинас светеше неонов надпис КИТАЙСКА ХРАНА. Както Дюит можеше да определи по най-логичен начин, това беше името на заведението. Двамата седяха в сепаре до задната стена. Основният елемент в предната половина на ресторанта беше един истински малък фонтан с минерална вода, край който имаше въртящи се табуретки и голям хладилник със стъклена врата.
Китайските кроасани бяха донесени първи — мазни кифли с яйца, бобени кълнове и китайско зеле, но все пак добри. Когато донесоха и сока, Дюит разля без да иска доста от него по панталона си и се опита да го избърше. Изглеждаше така сякаш го е напикал. Измъкна ризата от него така, че като стане, да прикрива петното отпред.
— Кажи ми нещо за човека, който е подредил багажа в този куфар — каза той.
— Спретнат и организиран. Харесва и дрехите му да са така.
— Това е куфарът на Макдъф. Според неговата съпруга е бил пълен мърляч.
— Значи някой друг е подредил куфара.
— Мисля точно така и аз.
— Аз пък си мислех, че сега ще обсъждаме какво аз мисля.
Той захапа мазната кифла и не й обърна внимание.
— Няма никакви квитанции — припомни й той.
— Нещо ме изпитваш!
— Да. Искам да разбера дали ние двамата даваме едни и същи обяснения.
— Тогава ти прощавам. Продължавай.
— Памучни топчета с едно и също избелващо средство, но върху различни трупове.
Тя обобщи на глас казаното:
— Някой е подредил багажа вместо него. Откраднал е квитанциите. Памучните топченца с еднакво избелващо средство значи означават едно и също място.
— Разгледай Марвин Ууд и факта, че Макдъф не е казал на никого за откраднатия от камиона радиокасетофон.
— Топченцата бяха по кожата на труповете. Това означава, че и двамата са били голи и са били в контакт с една и съща материя…
— Куфарът — напомни й той. — Точно тук убиецът е оплескал работата. Не е трябвало да подреди багажа в куфара на Макдъф толкова старателно.
— Мотел — каза тя. — Той дебне жертвите си в мотел. Това съвпада с казаното на теб от Ууд.
— Така ще трябва да е — съгласи се той. — Да, и аз останах с такова впечатление. И ако следва плътно метода на Колет, което изглежда най-вероятно, тогава ги души до безсъзнание, извежда ги от мотела и после нагласява самоубийства. Имат едни и същи памучни топченца по кожата си…
— Заради кърпите или чаршафите на леглата — завърши тя изречението му. — Джеймс, точно така, фантастично!
— Само че има един малък проблем: в този район има повече мотопеди, отколкото постоянни жители. Точно това ни бави най-много. Трябва да стесним района си на търсене.
— Това също предполага, че Лъмбровски или се е самоубил, или е бил убит чрез имитиращо убийство. Първите двама не бяха местни жители. Имали са причина да отседнат в мотел. А Лъмбровски? Все още обработваме доказателствата по неговия случай, но тук нямаме следа от велосипед и никакъв багаж, естествено. Дали този тип би нападнал местен жител в мотел? Изглежда малко вероятно.
— В зависимост от гледната точка, предполагам, че може да има смисъл — каза той. — Още от самото начало си помислих това.
— Но сега?
— При убийството на Лъмбровски — припомни й той, — имаше следа от велосипед, Клеър. Дъждът я отми, така че става безполезна информация за пред съда, но аз я видях. Разбира се, възможно е имитиращ убиец да е използвал велосипед само за да поддържа последователността на действие, както е възможно следата да е от колелото на някое хлапе и да няма никаква връзка със случая, но ние сме подготвени да не се доверяваме на съвпадения. Ако е било имитиращо убийство, значи е било адски добре извършено. И е било извършено от някой, който е разполагал с вътрешна информация. Само дузина души от нас знаят за велосипеда. Съществува вероятност, ако се вярва на човек като доктор Шилстейн, че първите две убийства са били примамка за капан, в който да падне Лъмбровски. Това, което Джеси ми каза за двете местопрестъпления, свързано с Лъмбровски, не се различава, а подкрепя тази вероятност.