Выбрать главу

— Но за да го внесем в съда ще трябва да спечелим предварителното дело — каза Дюит, съжалявайки за думите си. Естествено, на окръжния прокурор това му беше съвсем ясно.

Сафелети замълча за момент. Когато накрая заговори, като че ли се опитваше да сдържи своя гняв:

— Та нали имаме няколко дни до започването на предварителното дело.

След още по-дълга пауза Дюит реагира:

— Да, имаме.

— Междувременно при мен дойде една малка птичка и ми пропя тихо няколко неща в ухото, с което ме накара да пикая газ.

— Каква е тази „малка птичка“?

— Едно чуруликащо същество, Дюит! Както и да е. Какво, майната му, толкова има значение?

— Има значение.

— Няма никакво значение. Има значение това, което малката птичка казва. И това, което казва, е че защитата е разпоредила да се определи типа ДНК на онези кучешки косми. И още едно много по-лошо нещо — чувам, че компютрите на Рамирес са изплюли някакво име във връзка с онази маскираща лепенка, намерена в колата на Лъмбровски, което е довело до свикването на специален състав съдебни заседатели за решаване дали въпроса да се предаде в съда или не. Това означава някаква секретност, а аз се чудя защо въобще става така.

— Не виждам никакъв проблем с тестването за ДНК. Нали знаеш, че и ние двамата с Клеър смятахме, че така беше правилно да се направи. Но си прав, че… е скъпо и че никога косми от куче не са били използвани в съда. Ако имат късмет, просто ще свършат нашата работа вместо нас, доказвайки това, което въобще не са искали да се открива. Как са си го позволили, след като ние не можем?

— Нямам представа.

— Кого използва защитата?

— Лабораторията на Харт.

— А, ясно — каза Дюит. — Разбирам. Харт знае много добре какво прави. На следващите общи избори спокойно може да гласуваме с условие избраниците да гарантират тестването на ДНК структурите на престъпниците, точно както сега имаме АСЛО. Можеш ли да си представиш колко ще струва контракта? Да се пуснат всички отпечатъци от пръсти на всеки престъпник с присъда в щата? Исусе Христе! Той навярно им е предложил тази работа безплатно. Този случай става много голяма работа. Той знае стойността на разгласяването. Щом лабораторията на Харт се свързва със структурата на ДНК и отпечатъците от пръсти, тогава тя става конкурент за поне част от този контракт. Едно нещо се знае със сигурност за доктор Фредерик Харт: той знае къде са парите.

— Не ми харесва идеята за независимо обработване на всичките наши доказателства. Колко добри са нашите хора, все пак?

— Не разбирам, Бил. Защо толкова се стягаш? Мисля че ти каза, че Сайбъл е най-добрият съветващ адвокат, който да се изправи на това предварително дело. Ти загатна, че той по същество ще ни даде предварителното и ще се концентрира върху самия съдебен процес… като се опита да ни смачка на този процес. Колко съветващи адвокати биха се сражавали упорито на предварителното дело, особено когато са изправени пред самия окръжен прокурор?

— Сайбъл? Къде по дяволите си бил, Дюит? Сайбъл си счупи челюстта вчера следобед по време на състезание по рекетбол… и така затвори капана на устата си неподвижно за шест седмици. Сайбъл сега вечеря през сламка. Не е Сайбъл този, срещу когото сме изправени, а онази путка Лейла Куротрошачката. А тя е точно такъв тип кучка, която ще се опита да ни настъпи здравата на предварителното дело… да ни нокаутира, преди да сме заработили под пълна пара. А за тази Куротрошачка Лейла трябва да знаеш, че е адски напориста адвокатка. Напоследък все ни гони да ни изхвърли от коня. Не ми харесва, Дюит. Победи двама от моите помощници на две дела, които можехме да спечелим лесно. Сайбъл беше добре. Но защо му беше притрябвало да се вре да играе шибания рекетбол, въобще нямам представа.

— По-лошо е, отколкото си мислиш.

— Как така?

— Мейхъни и аз май не се погаждаме много.

— Което означава?

— Направи ми сцена за забърсване по време на разпита на Ууд, но аз го дадох пас. И още по-лошо — направо си показа пазвата после, но аз я срязах на открит текст за цялото й държание. Постоянно се опитвах да накарам Ууд да се разприказва. Нямах никакво настроение.

— Ох, направо чудесно! — изпъшка Сафелети.

— А какво ще ми кажеш за този специален състав съдебни заседатели? Искаш ли да се обадя на Рамирес? Приятели сме.