Междувременно кредиторите се струпват и заплашват Достоевски със затвор.
“Затворът за дългове може би щеше от известна гледна точка да ми е много полезен, пише той. Щях да събера жив материал за още едни Записки от Мъртвия дом и да спечеля четирипет хиляди рубли; но аз току-що съм се оженил, а освен това щях ли да понеса летните жеги в Тарасовия дом [затвор за длъжници]?”
Анна Григориевна, по съвета на майка си, предлага на Достоевски да заложи всичките є мебели, за да плати пътуването. Тя предпочита да се откаже от целия си чеиз, само и само да не понася повече глухата война на фамилията. И какво друго разрешение остава, щом като всеки ден могат да дойдат, за да арестуват Фьодор Михайлович? Достоевски приема крайно неохотно първата жертва на младата си жена.
На 12 април пристигат експерти да изчислят цената на скромните мебели на Анна Григориевна. И на 14 април в пет часа следобед семейството напуска града, където щеше да се завърне едва след четири години.
VIII
ДОСТОЕВСКИ
НА РУЛЕТКАТА
“Бях сам, без средства, с едно младо създание, което срещаше с наивна радост идеята да пътува с мен из света; но виждах, че наивната є радост граничи с известно заслепление, с липса на опит и това ме смущаваше и ме измъчваше. Страхувах се, че на Анна Григориевна може да є дотегне край мене.”
От Санкт Петербург семейство Достоевски заминава за Берлин през Вилнюс. Но Берлин изглежда на Фьодор Михайлович толкова студен, толкова пуст и толкова скучен град, че той не се задържа там повече от двайсет и четири часа и веднага заминава за Дрезден. (“Мрачните германци ми разстроиха нервите докрай.”) С пристигането си в Дрезден Достоевски наема тристайно жилище и веднага купува на жена си бяла, италианска сламена шапка с черни панделки, на които казваха “последвайте ме”.
“За мое голямо учудване, на мъжа ми не му беше неприятно да се занимава с подобни покупки”, отбелязва Анна Григориевна.
Много скоро работната програма на Достоевски задейства безпогрешно. Той пишеше нощем, сутрин ставаше в единайсет за закуска; в два часа намираше жена си в картинната галерия и є обясняваше Мадоната на Рафаел, Христос и монетата на Тициан, Лов на Рюисдал. В три часа двамата обядваха в ресторант и денят продължаваше с разходка в парка, където оркестър свиреше “евтина музика”.
“Фьодор Михайлович имаше музикална култура, пише Анна Григориевна, и харесваше Бетовен, Менделсон, Росини, но не понасяше Моцарт.”
В девет часа Фьодор Михайлович и съпругата му се прибираха за чая. Достоевски четеше малко преди да се залови за работа. Анна Григориевна отваряше тефтерче и стенографираше впечатленията си от деня.
В този глупавичък и чудесен дневник на младо момиче е записвала менюто, цената на яйцата и на маята, великолепно е разказала за бъбренето и гнева на скъпия Федя, скицирала посетителите в ресторанта. Човек остава смаян при мисълта, че докато Достоевски подготвя романа си Идиот, неговата съпруга, приятелка, довереница отбелязва в малкото си тефтерче: “Станах рано и започнах да се мия, Федя се събуди от шума. Но не ми се разсърди.” Или още: “Вчера, като ми услужваше с гребена си Федя ме помоли да внимавам… Но косите ми бяха много разрошени, а аз забравих заръките му и счупих три зъба, като се разресвах. Разплаках се и реших да изляза с гребена и да вървя из улиците до вечерта…” И никакъв намек за раждането на творбата. Анна Григориевна се беше загнездила извън лабораторията на писателя. Тя обичаше човека, без да разбира твореца. Щеше да пише същите неща и ако се беше омъжила за бакалин.
“Скъпа Аня, готов съм да дам много, само за да разбера какво вписваш тук с тези ченгелчета?”, є казва той понякога.
Към полунощ Фьодор Михайлович идваше да целуне жена си, преди да продължи работата. Той сядаше на ръба на леглото. Тези среднощни срещи бяха награда за младата жена. “Имаше дълги изповеди, нежни думи, смях, целувки”, пише Анна Григориевна.
Сетне си тръгва. Той се разделя с невинното и кротко дете и се запътва към работната си маса, където го очакват бележките за бъдещия му роман.
Достоевски избяга от Русия, за да работи. Но работата му не потръгва. Отново започва да го измъчва изгнанието, което той първоначално желаеше.
“Русия ми е необходима, пише той на Майков, необходима ми е заради литературната ми работа… Като риба на сухо губя всичките си сили, всичките си възможности…”
Какво дойде да прави в Дрезден? Къде ще намери пари, за да се върне в Санкт Петербург? Една единствена надежда: рулетката. Но още не смее да заговори на жена си. А настроението му се разваля. Става свадлив, злъчен. Нахвърля се на брака, на германците, на пейзажа. “Критикува всичко; защо алеите не са прави, защо на това място има езеро, защо това, защо онова?”, отбелязва Анна Григориевна.