Най-сетне Фьодор Михайлович се решава да є каже идеята си. Тя я одобрява. Одобрява, защото се страхува от някоя сцена, от криза. Одобрява против своя разум, против сърцето си. Достоевски толкова силно е обхванат от хазартната треска, че се съгласява да остави младата си жена сама в Дрезден, непознатия град, за да прескочи до Хомбург.
“Федя казва, че ако спечели, ще дойде да ме вземе и ще живеем заедно в Хомбург. Колко хубаво ще бъде! Но може би е по-добре въобще да не тръгва.”
На 16 май в три часа следобед той заминава. Жена му го изпраща разплакана до гарата.
На 17 май още с пристигането си в Хомбург Достоевски є пише:
“Защо напуснах моята Аня?… Разбрах, че не съм достоен за един мил, хубав, чист ангел като теб, който на това отгоре ми вярва. Как можах да те напусна? Къде отивам? За какво?… Бог те даде на мен, за да мога чрез тебе да изкупя огромните си грехове, като те представя пред Него израснала - запазена, спасена от всичко, което е низко и което убива душата. А аз… аз те обърквам с нелепи неща като това мое пътуване!”
На 18 май следва ново писмо: “Започнах да играя още от сутринта и до обед загубих шестнайсет империала… След обед се върнах с намерение да бъда колкото е възможно по-благоразумен и благодарение на Бога си върнах всичко, което бях загубил, спечелих и сто флорина отгоре. Можех да спечеля триста, защото ги имах на ръка. Но ги рискувах и загубих. Чуй сега моето заключение, Аня: когато човек е разумен и сърцето му е от мрамор, когато запази присъствие на духа и е свръхчовешки предпазлив, тогава със сигурност, без сянка на съмнение, може да спечели всичко, което поиска… С една дума, искам да се постарая с изключителна енергия да бъда разсъдлив.”
Но енергията вероятно му е изменила, защото на другия ден той признава на скъпата си Аня:
“Вчерашният ден беше катастрофален. Загубих повече, отколкото имах. Скъпо ангелче, човек с моите нерви не трябва да играе. Играх около десет часа и завърших със загуба… Днес искам да направя последен опит: една капка… Нашето положение е наистина някакси странно. Може ли и наум да му дойде на някой от нашите в Санкт Петербург, че сега ние с тебе сме разделени и защо?”
За да си отдъхне от вълненията, Фьодор Михайлович се разхожда в парка, посещава Курзаал, слуша музика, “която е много по-добра от Дрезденската”. Болен е от угризения. Опитва се да си внуши, че играе, за да спаси от мизерия скъпата Аня и цялата фамилия в Санкт Петербург. Но скоро вече престава да се самозалъгва: единствено играта го интересува. Той обича играта заради самата игра. Той живее само за този миг на напрегнатост и тревожност, когато топчето привлича погледите в шемета на отраженията: черно, червено, четно, нечетно, печели, губи… Целият живот увисва на въртенето на диска. Насладата и болката са затегнати до взрив. Усеща, че нещо свръхостро го пронизва. Къпе се в пот. Трепери. Не мисли вече за нищо. “Навсякъде през целия ми жизнен път, пише подземният човек, аз преминавах границите.”
Единственият начин да се живее като че ли е да се преминава отвъд пределите, да се докосва опасността, да се рискува всичко докрай. Но там, в Дрезден, една млада жена се тревожи, плаче и отбелязва в дневника си: “Нови загуби! Какво ще излезе от това?”
Нещо загадъчно му го подсказва и той се упреква за безразличието си. Зарича се, че ще се прибере незабавно, щом спечели. Уви! “Все стоя в една и съща точка, пише той на 20 март, въртя се в кръг и не съм постигнал никакъв резултат, тъй че още не мога да си тръгна. Какво ще ми донесе утрешният ден?”
“Утрешният ден” не му донася нищо съществено. “Скъпи ангел мой, вчера изпитах ужасна болка. Веднага щом приключих писмото си до теб, отидох до пощата и оттам ми казаха, че нямам отговор. Краката ми се подкосиха, не можех да повярвам… Помислих, че си болна, че умираш. Около час вървях из парка разтреперан. След това се озовах в казиното и загубих всичко… Прибрах се, а после отидох да заложа пак, часовника си… Чуй, с играта е свършено, ще се върна при първа възможност. Затова ми изпрати незабавно, още щом получиш това писмо, двайсет империала…”
След като изпраща тази просба, Достоевски се връща в казиното и рискува десет гулдена от двайсетте, които са му останали. Късметът за миг му се усмихва. Той натрупва печалба от трийсет фридрихсдора (триста гулдена). Но вместо да напусне залата, се заинатява и загубва всичко, което е спечелил: