“Разбирам, че нищо не може да се направи, ако ти не можеш да понасяш отсъствието ми и ако толкова те е страх за мене… Размисли малко, скъпа: първо собствената ми мъка от нашата раздяла ми попречи да приключи тази проклета игра с печалба и да се върна при теб: мисълта ми не беше свободна… Вече двайсет пъти, като приближавах до игралната маса, установявах, че ако човек играе спокойно, хладнокръвно и разсъдливо, няма никаква възможност да загуби.”
Анна Григориевна изпраща двайсетте империала и на 25 май отива на гарата да посрещне блудния си съпруг. Но Федя не е във влака. Обезумяла от тревога, тя се връща в квартирата, където є връчват писмо от 24 май:
“Аня, моя приятелко, моя съпруго, прости ми, не ме смятай за негодник. Извърших престъпление, загубих всичко, което ми изпрати, всичко, всичко до последния пфениг. Получих парите вчера и още вчера ги проиграх. Аня, как ще те погледна в очите сега, какво ще си помислиш за мен? Единствено това ме плаши: какво ще кажеш, какво ще си помислиш за мен… Ох! приятелко, не ме осъждай завинаги!… Ненавиждам хазарта и не само днес, но и вчера, и завчера го проклинах. Още щом получиш писмото ми, изпрати ми десет империала.”
На 27 май Достоевски най-сетне се връща в Дрезден. Жена му го чака на перона. Бледа е, очите є са хлътнали. Отслабнала е. Тя се хвърля в прегръдките му. Още от първия поглед Фьодор Михайлович разбира, че наистина му е простила.
Същия ден Анна Григориевна предава на Достоевски писмо, което е получила в негово отсъствие. Тя го е отворила, защото е познала почерка на Суслова, но отново внимателно е затворила плика. “Беше глупаво и грубо писмо, което ясно доказваше слабата интелигентност на тази жена”, отбелязва Анна в своя дневник.
Достоевски чете бележката и е смутен. А Анна Григориевна, разяждана от ревност, прави свръхчовешко усилие да не се издаде, че е забелязала нещо.
“Анна Григориевна се оказа по-задълбочена и по-добра, отколкото можех да си помисля”, пише Достоевски на Майков.
Но грижите, съжаленията, досадата подкопават доброто настроение на Фьодор Михайлович. Той си мисли за проиграните пари. Упреква се, че е играл лошо. Обяснява неуспеха си с това, че е бързал, че е бил неспокоен. А освен всичко, че е отишъл в казиното само два или три дни най-много, и то с незначителна сума. Ех! ако можеше да прекара две седмици в някой град на хазарта, щеше да извика късмета си с хладнокръвието на автомат. Да замине за Швейцария и да спре в БаденБаден; такава е по негово мнение върховната мъдрост. Достоевски излага своя план пред жена си и тя, било защото е убедена, или пък уморена, отстъпва.
Едва получил обещанието за пътуване до БаденБаден, Достоевски се успокоява и се залавя за работа. Написва статия за Белински. “Ох, изпотих се, докато я напиша; тази работа ме изнури… По-лесно щях да напиша десет страници от романа, отколкото две страници от тази статия.”
Всъщност Достоевски още нямаше установено мнение за човека, когото уважаваше и ненавиждаше с еднаква сила. Искаше да изрази признанието си за критиката, с която Белински го беше насърчил при първите му изяви, но някаква злопаметност възпираше вдъхновението му. И той беше принуден да започва пет пъти статията.
Още със завръщането си в Дрезден, Достоевски изпрати писмо на Катков, за да го помоли да му изпрати петстотин рубли предплата, които му бяха необходими за по-нататъшното пътуване. Но чак на 3 юли съпрузите успяха да напуснат Дрезден на път за БаденБаден.
В БаденБаден Достоевски повежда жена си из игралните зали и є обяснява как действа рулетката. Двамата играят, печелят и веднага губят каквото са спечелили. На следващия ден Фьодор Михайлович взема десет дуката и оставя жена си сама в тясната квартира. Часът е четири. В седем още не се е върнал. Анна Григориевна е легнала на леглото, болна от тревога, а около нея мракът бавно се сгъстява.
В единайсет часа най-сетне той се появява, блед, зареян, гологлав, с изкривена вратовръзка. Проиграл е всичко. Решава да изхвърли старата си кесия, защото положително тя му носи несполуките.
На другия ден - същата програма. Тръгва за казиното с пет дуката. Анна го чака. Той се връща: “Загуби ли? - Да, ми отговаря смутен.”
За десет дни Достоевски е прахосал всички семейни средства. Тогава започва безразсъден, отчаян живот, който продължава близо месец. Федя залага брачната си халка, играе, губи, печели, връща си халката, отново я залага, прибира се в хотела толкова бледен, толкова посърнал, та Анна подозира, че е загубил всичко; но той носи четирийсет и шест златни монети. И с трескава радост подробно разказва на младата си жена перипетиите на играта: