“Имах невероятен късмет. Заложих на червено и тутакси спечелих. Всички наоколо се възхитиха.”
Тя го слуша. Възхищава му се.
“Каква радост! Животът ни е осигурен за известно време”, отбелязва Анна Григориевна в дневника си.
Обаче вечерта тя намира съпруга си, строполен на пейка в парка. Изблъскали го някакви играчи. Разсърдил се. Изгубил.
Друг път съседът му на игралната маса, англичанин, бил силно парфюмиран, Фьодор не могъл да овладее нервите си и подредил лошо мизите.
Но щом шансът му се усмихне, веднага се обнадеждава, купува плодове, цветя, бонбони.
На 15 юли Фьодор Михайлович разполага с четири хиляди франка. На 18 юли остават само двайсет и четири златни монети в семейната каса.
Само за няколко часа Достоевски проиграва този скромен запас. Той идва при жена си и я умолява да му даде какъвто и да е предмет, за да го заложи. Анна Григориевна сваля обеците си, любува им се за миг, разплаква се и ги поставя в протегнатата длан. “Федя падна на колене пред мен, целуна ми ръцете и ми каза, че никога не е познавал по-добър и по-скъп човек от мен.” Той излиза, затваря вратата след себе си и оставя горката си жена сгушена в креслото да плаче и подсмърча като момиченце. Има ужасни угризения. Той е злосторник, крадец, подлец. Знае го. Но съзнанието за низоста му е приятно по неведом начин. Той бърза към заложната къща, после към игралния дом. Трепери като престъпник. Колкото по-отчаяно е положението му, толкова по-силно го тегли зелената маса. В подобни минути хазартът влиза в ръкопашен бой с късмета. Спечелете и ви прощават. Загубете и сте убиец. Моралът на Расколников преди каторгата.
“Федя се върна след два часЎ; загубил беше парите, които бе получил за обеците. Седна на един стол и понечи да ме вземе на коленете си. Аз се изплъзнах, паднах в нозете му и се опитах да го успокоя. Той ми се закле, че днес е играл за последен път и че завинаги се отказва от хазарта. Закри лицето си с ръце и се разплака. Да, той плака. После ми каза: “Изнудих те, взех последния ти накит и го проиграх”.”
Той хлипа пред девойчето, за което се ожени, като заловен в мародерство ученик, той, четирийсет и шестгодишният мъж, прочутият писател.
Но още на другия ден изпросва пет франка, после залага брачната си халка, един испански копринен шал и брачната халка на жена си. Вечерта, 19 юли, е спечелил доста пари и откупва двете халки. На 20 юли всичко е загубил и пак залага халките.
Междувременно Анна Григориевна получава писмо от майка си: “Ако не изпратите на К. парите за мебелите, той ще си ги задържи. Ще бъде ужасно! Как да загубим мебелите, подарък от родителите ми след непосилен труд!…” Анна едващо е прочела писмото и Достоевски влиза в стаята мъртвешки блед, със сгърчено лице и зачервени очи.
“Всичко е свършено…, всичко е загубил. Мъката му беше тъй голяма, че ме беше страх да не получи криза.”
Пишат писма на Катков, на майката на Сниткина, вземат в заем три златни монети от писателя Гончаров, който е на курорт в БаденБаден, залагат коженото палто при един лихвар, продават палтото на Федя на едно “еврейче” за седем флорина, за шест флорина роклята на Аня, за два друга стара дреха. Принудени са да изнесат някои вещи, скришом от хазаина. “Направих пакета колкото е възможно по-малък, за да може Федя да го скрие под палтото си.”
И отново залагане, загуби, жалки печалби. “Горкият Федя, върна се отчаян. Каза ми, че или ще полудее, или ще си тегли куршума…”
На собственика не са платили и нямат нищо за ядене, нито дори чай. Стаята е напечена от жегата. Навън крещят деца. Под прозорците се е настанил ковач и на равни интервали удря с чук върху наковалнята: шум, зной, мухлясали хартиени тапети, по които са накацали мухи. Анна Григориевна е изпаднала в безнадеждност. В едно ъгълче на пода се търкаля мръсното бельо. Тя става. Готви се да пере с безжизнено лице.
Няколко дни по-късно Федя е спечелил сума, колкото да откупи заложените вещи, а Аня получава сто и петдесет рубли от майка си. След вечеря Федя излиза, за да отиде до заложната къща и да прибере халката, брошката и обеците.
“Федя се върна в осем часа. Втурна се към мене със сълзи в очите и отчаяни жестикулации. Призна ми, че е загубил всичко, всичко, което му бях дала за накитите… Поиска ми пак пари за вещите, но аз му нямах доверие и го придружих до Вайсман… По пътя Федя ми целуваше ръцете и ме молеше за прошка, като голям виновник.”
“Анна Григориевна заложи всичко, което имаше, пише Достоевски на Майков. Какъв ангел! Как ме утешаваше, как се отегчаваше в двете стаи, които бяхме наели над една ковачница в проклетия Баден!”
Единствените руси, които Достоевски среща в БаденБаден са Гончаров и Тургенев. Той отдавна дължи на Тургенев петдесет талера: “Още не съм му ги върнал!” Анна Григориевна съветва мъжа си да посети Тургенев и да му подскаже, че не е забравил дълга.