Достоевски изпълнява съвета є с неохота. Той не обича Тургенев заради маниерите му на отегчен велик княз. Снизходителните му прегръдки го отблъскват. Не е харесал последната книга на писателя Дим, от която е запомнил изречението: “Ако Русия изчезне от земното кълбо, човечеството няма да почувства никаква загуба, никакво вълнение.” Още в първите минути на срещата разговорът преминава в напрегнат спор.
“Каза ми, че е тотален атеист. Но, Господи, деизмът ни е дал Христос, една толкова висока представа за човека, че не може да бъде разбран без боготворение; и безспорно той е вечният идеал на човечеството! А какво са ни дали всички тези Тургеневци, Херценовци, Утиновци или Чернишевски?… Всички те са срамно раздразнителни, тъпо горделиви, просто да не повярваш. На какво се надяват? Кой ще ги последва?”
Но най-недопустимото е, че Тургенев презира Русия, като същевременно твърди, че я обича.
Между другото ми каза, че ние трябва да пълзим пред германците, че има само един общ път за целия свят и това е цивилизацията, и че всички специфично руски, самостоятелни опити са груби и нелепи. Каза ми, че пише голяма статия за всички славянофили. Препоръчах му за по-голямо удобство да си изпише далекоглед от Париж. “Защо? - ме попита той. - Защото стоите много далеч - му отговорих; насочете далекогледа към Русия и ни разгледайте; иначе ще ви е трудно да ни видите.”
При тези думи Тургенев почервенява и си прехапва устните, за да не възрази. Но Достоевски, като си спомни колко лошо бе посрещната от печата книгата Дим, продължи с коварна наивност:
- Не си мислех, че неуспехът на Дим и всички злостни статии са ви разлютили до такава степен. Уверявам ви, че не си струва. Не мислете повече за тях!
- Какво ви става? Никак не се дразня! - възклицава Тургенев.
Когато, за да се смени темата, Достоевски започва да критикува германците, Тургенев му отговаря с разтреперан от гняв глас:
- Като се изразявате по такъв начин, вие ме оскърбявате лично. Знайте, че съм се установил тук завинаги, че се смятам за германец, а не за русин и се гордея с това.
Достоевски се прибира в квартирата възхитен, че е изкарал вън от себе си този аристократ без корени.
В началото на август, благодарение на Катков, от когото Фьодор Михайлович отново е измолил аванс от петстотин рубли, семейството е в състояние да отпътува за Женева. Но след като са си изплатили дълговете, им остават сто и четирийсет франка, а пътуването струва сто. Едно бегло посещение на Федя в игралния дом и сумата е вече точно сто франка.
“Като ми го каза, пише Анна Григориевна, се разгневих; може ли чак толкова да е непредвидлив? Щях да му се скарам, но той коленичи и ми поиска прошка.”
Отново залагат обеците за сто и двайсет франка и откупуват халката за двайсет франка.
“Тогава Федя отиде при рулетката; помолих го да не се бави… Върна се след двайсет минути: разказа ми, че е обменил парите за талери и е загубил всичко. Посъветвах го да не се огорчава, а да ми помогне да стегнем багажа.”
IX
ИЗГНАНИКЪТ
Когато пристига в Женева, семейство Достоевски разполага само с трийсет франка. Наема мебелирана стая в дома на две стари моми на ъгъла на улица “Вилхелм Тел” и “Бартелие”. Четири дни по-късно им остават осемнайсет франка. Анна и Фьодор не се надяват на нищо в близко време, освен на петдесетината рубли, обещани от нейната майка. Фьодор решава да помоли за помощ приятеля си Майков:
“Зная, скъпи Аполон Николаевич, че самият вие не разполагате с пари. И никога не бих се обърнал към вас, ако не затъвах, буквално затъвам.” Майков незабавно изпраща сто двайсет и пет рубли, които бързо се стопяват.
Още с настаняването си в Женева Достоевски продължава започнатата работа. Довършва статията за Белински, която никога няма да бъде публикувана. Чете руски вестници, чете Балзак, Жорж Санд. Присъства също на Конгреса за мир. Той вижда как Гарибалди преминава по украсената със знамена улица “Монблан”. Изправен в каляска, италианският герой отговаряше на овациите, размахвайки смешна шапчица. По-късно в конгресната зала Фьодор Михайлович чува порой от речи, които силно го раздразват.
“Невъзможно е човек да си представи с колко лъжи господа социалистите и революционерите - които виждаше за първи път в плът и кръв - могат да залеят от високата трибуна петте хиляди присъстващи. Речите им са невъобразими - смешни, слаби, несвързани, абсурдни, противоречиви. И тази измет вдига на крак трудовите хора. Тъжно е. Започнаха да ни увещават, че за да се възцари мирът на земята, трябва да се унищожи християнската вяра, да се премахнат големите нации и да се заменят с малки, да се смаже капиталът, за да се установи обща собственост. Но не подкрепят идеите си с никакво доказателство…”