Зимата вече наближава. Небето е сиво. Духа вятър. Хората бързат по улиците. Достоевски се измъчва от “гнилия” климат. Кризите му се подновяват. А също и бунтът му срещу чужбина.
“Всичко тук е противно, скапано, извънмерно скъпо. Народът пиянства. Никъде другаде не съм виждал толкова разгневени дърдорковци, както в Лондон. И най-незначителният каменен блок за тях е “елегантен и величествен”.
“Къде е тази улица? - Видите ли, господине, вървете направо и когато преминете този величествен и елегантен фонтан, ще тръгнете…” и т. н.
“Този величествен и елегантен фонтан е една разнебитена и с лош вкус гадория в стил рококо, но вашият събеседник не може да не се възгордее, дори ако само ви показва пътя.”
Английската градина не струва колкото най-пършивата квартална градинка в Москва. С една дума градът е “храм на досадата”.
Като забелязва, че мъжът є изпада във все по-мрачно настроение, Анна Григориевна го съветва да отиде в СаксонлеБен, на стотина километра от Женева, град с минерални бани и прочути в цял свят игрални зали. Тя знае, че на Федя са му нужни няколко непростими загуби и терзанието от нови угризения, за да се върне към работата си. Разоряващите опити с рулетката го успокояват. Те му възвръщат вярата. Надява се да изкупи провала си с усилен труд.
Когато жена му предлага да пробва късмета си, той приема с радост. Пристига в СаксонлеБен на 5 октомври, с намерението да си тръгне на другия ден, като заложи само веднъж на рулетката. Но на 6 октомври 1867 година той пише:
“Аня, моя скъпа, аз не съм нищо повече от едно животно. Вчера към десет часа имах чиста печалба от хиляда и триста франка. Днес нямам нито копейка. Всичко загубих, всичко. И то защото този непрокопсаник, лакеят на хотела в СаксонлеБен, не ме събуди, както му бях заръчал, за да тръгна за Женева в единайсет часа. Спах до единайсет и половина. Не можех нищо да направя, можех да си тръгна едва в пет. В два часа отидох на рулетката и проиграх всичко, всичко…”
Предвижданията на Анна Григориевна се оказват точни, тъй като още с връщането си Достоевски се залавя за работа с нови сили. Щеше да бъде “една обикновена история без поуки и претенции, която да се основава единствено на събитията и на характерите на персонажите, а те да действат самостоятелно, без да бъдат движени от някакви идеи”.
Щеше да вземе за сюжет процеса Умецки, за който е прочел дописка във вестник La Voix: унижавано от родителите си момиче запалва пристройките към семейната къща. Но Достоевски го взема само като изходна точка. Той се безпокои, че не може да изгради фабулата около този документ.
На 17 ноември Фьодор Михайлович, изнурен от работата и болестта си, се връща в СаксонлеБен.
“Ох! Скъпа, не биваше да ме пускаш да ходя при рулетката! Само като я приближа и сърцето ми замира, ръцете и краката ми се разтреперват и замръзват. Пристигнах тук в четири без четвърт и узнах, че залата е отворена до пет часа; а мислех, че затваря в четири. Значи имах един час време. Изтичах там. Още с първото залагане отлетяха петдесет франка. После изведнъж ги наваксах. Не разбрах колко събрах, не ги броих. След това загубих ужасно много, почти всичко. И изневиделица, с последното залагане си върнах моите сто двайсет и пет франка, и отгоре още сто и десет. Така че сега имам двеста трийсет и пет франка. Аня, скъпа моя, помислих си дали да не ти изпратя сто франка. Но ми се сториха много малко… Биваше да ти пратя поне двеста. Зарекох се, че вечерта от осем до единайсет ще стана същински евреин: ще играя по най-благоразумния начин. Заклевам ти се… Сигурно до вторник…”
Но още в понеделник тонът се променя:
“Аня, моя скъпа, моя несравнима, загубих всичко, всичко. Ох! Ангел мой, не се натъжавай, не се тревожи. Бъди сигурна, че скоро ще дойде времето, когато ще бъда достоен за теб, когато няма да те ограбвам като мръсен и долен крадец. Сега романът, само романът ще ни спаси.”
Той е заложил халката и балтона си. Нужни са му петдесет франка, за да се върне в Женева. За в бъдеще ще се справи. Ще моли Катков, поета Огарьов, когото е срещнал в Женева, ще заложи накитите, ако трябва.
“Ще спася и възстановя всичко. Миналия път се върнах погубен, но сега има надежда в сърцето ми…
P. S. За Бога, не мисли, че ще играя с твоите петдесет франка…”
Този път завръщането му не се отбелязва с усилена работа, а с унищожение на написаното дотук. Достоевски препрочита ръкописа на романа си, намира, че е противен и го изгаря.