На този логичен упрек не може да се отговори с разсъждаване. Вярата не се постига от дедукция към дедукция, като при решаване на задача. Вярата не се печели с разбиране, а с чувство. Няколко дни по-късно, когато Иполит разпитва княза за смисъла на живота, той му отговаря така: “Извървете вашия път и ни простете за нашето щастие.” Нека този, който е неспособен да изпитва щастие вън от разума и против разума, извърви своя път и остави другите на мира. Тъй като вярата е враг на “две по две е равно на четири”, тя не може да се разкрие пред сърцето на невярващия, като се прилагат принципите на “две по две е равно на четири”. Тази е поуката от прекрасния епизод с Иполит.
Многословният, несъразмерен, задъхан разказ продължава като лош сън. На всяка страница неправдоподобното върви успоредно с “преживения детайл”. На всяка страница личи усилието на автора, повлечен от мисълта, който се опитва да не загуби почвата под краката си.
“Това, което хората наричат фантастично и изключително, за мен е най-истинската действителност, пише Достоевски на Страхов. Държа предимно на идеята, не на романа.”
Критиката бе объркана от тази необяснима книга, която убягваше на всеки опит да бъде класирана. Едни дори не я споменаха. Други се възмутиха: “Господи, какво ли не е измислил Достоевски в този роман! Той наистина е най-лошият от всички трудове, които е публикувал… В произведението аз виждам литературна компилация, съдържаща куп абсурдни характери и събития и лишена от художествени качества. В романа на Достоевски има цели неразбираеми страници!” Такова е мнението на критика Буренин.
XI
ВЕЧНИЯТ СЪПРУГ
Работата върху Бесове
Войната
“Чувствам, че публиката е впечатлена по-малко от Идиот, отколкото от Престъпление и наказание, пише Достоевски. Самолюбието ми е заложено на карта; искам отново да привлека вниманието върху себе си.”
Затова, едва приключил с Идиот, той се заема да напише разказ: Вечният съпруг.
От седемте хиляди рубли, които Достоевски трябваше да вземе за Идиот, беше останала значително по-малка сума заради предплатата, която бе получавал върху авторските си права. Част от главницата бе похарчил, за да откупи заложените вещи в Санкт Петербург, за издръжката на доведения си син и на семейството на брат си Михаил. Останалата незначителна сума послужи да изплати разходите по пребиваването във Флоренция.
В началото на 1869 година Анна Григориевна разбира, че е бременна за втори път. Въпреки новите финансови трудности, които се задават, Достоевски ликува. Той обгражда Аня с прекомерни грижи, които я развеселяват. Сигурен е, че детето ще бъде момиче и му измисля име: Люба. Скрива от жена си тома на Война и мир, в който Толстой описва смъртта на княжня Болконска при раждане.
“Чакам това дете, пише той на Страхов, с вълнение, страх, надежда и свян.”
Фьодор Михайлович не иска жена му да роди детето в чужда страна, където не познава никого и където лекарите няма да могат добре да я разбират. Затова решава да замине от Франция за Прага, чисто славянски град; там през 1867 година се бе състоял Славянският конгрес.
Минават през Венеция, където Достоевски посещава базиликата “Сан Марко” и двореца на Дожите, през Болоня, където се любува на “Санта Чичилия” от Рафаел, през Триест и Виена. Но в Прага семейство Достоевски не намира нито свободен апартамент, нито дори стая. Принудени са да се върнат в Дрезден, поне мястото им е познато.
В Дрезден пристигат през август, а през септември Анна Григориевна ражда момиченце.
“Преди три дни дойде на белия свят дъщеричката ни Люба. Всичко премина много добре. Бебето е едро, здраво и красиво.”
Да, но наемът не е платен, лекарят, акушерката, доставчиците очакват да им бъдат уредени сметките, а в семейната каса са останали всичко на всичко десет талера.
Достоевски пише на директора на Зора, за да го помоли за предплата срещу бъдещия роман. Но парите се бавят. Всеки ден отива до гишето на банката и всеки ден чиновниците го връщат. Персоналът започва да му се надсмива.
“Как мога да пиша в такъв момент? Крача надлъж и шир, скубя си косите, а нощем не мога да спя! Мисля си за моята несрета и беснея. И чакам! О, Господи! Заклевам се, заклевам се, че не ми е възможно да опиша подробно мизерията си. Срамувам се от нея… А при това от мене искат художествени ефекти, бистрота, непринудена поезия без заслепления и ми дават Тургенев и Гончаров за пример. Нека погледнат при какви условия работя!”
Най-сетне получава запис от сто рубли. Парите са похарчени на мига. През декември Достоевски не разполага дори с пет талера, за да изпрати по пощата произведението си до редакцията.