“Нямам и не мога да намеря пари, за да изпратя ръкописа. Той е обемист и са нужни пет талера… Пет талера са нужни за ръкописа, но трябват пари и за да се живее!…”
Най-сетне изпращат друга предплата и разказът Вечният съпруг, добре пакетиран, здраво завързан, тръгва от Дрезден за Русия.
Произведението прилича на плагиат на автора от самия себе си. В живота на всеки писател има моменти, в които изпробва свой собствен “по маниера на…”.
Веднъж “прелъстителят” Велчанинов е посетен от мъж с шапка, обвита в траурен креп, който от известно време го преследва навсякъде. Велчанинов го познава. Това е Трусоцки, чиято жена му е била любовница девет години по-рано.
“- Не мислех да се отбивам при вас, казва Трусоцки, но стана случайно.
- Как случайно? Аз ви видях през прозореца как пресичате улицата на пръсти!”
Съпругата на Трусоцки е починала. Оставила му е момиченце, малката Лиза, което се е родило осем месеца след “оттеглянето” на Велчанинов. Впрочем детето скоро е починало, а Трусоцки не изглежда никак опечален.
Велчанинов мисли, че Трусоцки е от типа на “вечните съпрузи”.
“Подобно същество се ражда и израства, само за да се ожени и да стане допълнение към жена си.”
Между двамата мъже се заражда странна дружба, в която има и ненавист, и жал. Следват противни сцени на упреци, угризения, прошки, съпроводени със сълзи, прегръдки, които Велчанинов не може да избегне, защото се чувства виновен. В извратеността си Трусоцки стига дотам, че отвежда своя другар на село в семейството на своята нова годеница. Велчанинов изпълнява патентованата си роля на прелъстител пред младата колежанка Надя. Трусоцки долавя с яростна наслада началото на изневяра, сходна на тази, която вече е преживял. На връщане в Санкт Петербург той се грижи за Велчанинов, който междувременно се е разболял. Тича до кухнята, разпалва огъня, събужда портиера. И Велчанинов развълнуван мълви:
“Вие,… вие… вие сте по-добър от мен… разбирам всичко, благодаря!”
Едва задремал, той се сепва от смътно предчувствие. Инстинктивно вдига ръце да се защити и усеща удар по лявата ръка. Трусоцки стои пред него с бръснач в ръка. Велчанинов успява да се пребори със съперника си.
По-късно на перона на някаква гара среща доста хубава млада жена, която мъкне след себе си пиян дърдорко, офицер. Група зяпльовци се кискат отстрани. Чуват се обиди. Велчанинов се намесва и внася ред. Младата жена го отрупва с благодарности и изказва съжаление, че мъжът є е изчезнал “точно когато най-много има нужда от него”. Но съпругът изниква от някъде. Трусоцки.
Двамата съперници си разменят банални думи. После Велчанинов подава ръка на “вечния съпруг”. Другият отказва да се здрависа:
“И Лиза! И малката Лиза значи!”, заеква той.
“Устните, страните, брадичката започват да треперят и сълзи бликат от очите му.”
Влакът потегля. Трусоцки скача във вагона. Велчанинов остава сам, недоумяващ на перона.
Този къс, жив и грижливо обработен разказ е в противовес с мъглявия и гениален роман Идиот. Вечният съпруг предлага в резюме всички големи теми от творчеството на Достоевски. Но те не са развити успоредно с интригата. По-скоро са поредица бележки без непосредствени заключения. Във Вечният съпруг Достоевски е изпълнил само половината от своята обичайна работа. Той посочва пътищата за размишление. Не придружава читателя по загадъчни пътища. Тази книга е възхитителна творба, в която е синтезирано цялото изкуство на Достоевски. А сцената с несполучилото убийство заема своето място сред най-прекрасните, описани от автора.
След като приключва, поправя и изпраща Вечният съпруг, Достоевски се обръща към по-големи проекти. Той замисля Животът на един голям грешник, обстойно съчинение в пет романа, предназначено да докаже, че “Бог съществува”. Главният герой трябва да бъде копие на свети Тихон Задонски. Част от действието протича в манастир, а Фьодор Михайлович не желае да пише чисто руска творба, преди да се е завърнал в Русия. Той ще използва бележките си по-късно, за да обрисува образа на стареца Зосима от Братя Карамазови и някои персонажи от Юноша.
“Тази идея е всичко, за което съм живял. Но от друга страна, за да напиша романа, трябва да се върна в Русия… Нужно ми е не само да видя някой манастир, но и да поживея в него известно време”, пише той.
И още:
“Главният въпрос, който ще се поставя във всички части на произведението, ме е измъчвал, съзнателно или не, откакто се помня: съществуването на Бога. През целия си живот героят ще бъде ту атеист, ту вярващ, ту фанатик, еретик и пак атеист… Главната фигура във втората част ще бъде Тихон Задонски, но, разбира се, представен под друго име.”