В революционната група всеки го ненавижда и се бои от него. Идеята му за революцията е страшна:
“Наши привърженици са не само тези, които колят и палят, които стрелят с пистолет по класически начин или жигосват своите офицери. Те най-много да ни смутят… Първоначалният учител, който с учениците си се надсмива над техния бог и над детската им люлка, е от нашите. Адвокатът, който защитава образования убиец, защото има по-висока култура от тази на жертвата си и защото не може да не убие, за да се сдобие с пари, и той е от нашите. Учениците, които убиват мужик заради силното усещане от деянието, са от нашите.”
“Ние ще извършим такава революция, която ще преобърне всичко из основи.”
А след това? След това Верховенски, вдъхновявайки се от системата, препоръчана от един член на комитета, Шигалев, ще въведе пълно равенство между хората.
“Като начало, обяснява той, нивото на обучението, на науките и на талантите ще спадне. Високо ниво в науката и изкуството е достъпно само за висшите умове, а ние си нямаме работа с висшите умове… трябва или да ги порицаваме, или да ги осъдим на смърт. Да се изтръгне езикът на Цицерон, да се избодат очите на Коперник, да се замеря с камъни Шекспир, ето това е шигалевизмът.”
Благодарение на организираното задушаване на мисълта, човек ще загуби всяко достойнство, всякакъв изследователски дух и ще стане пионка като всички.
“Най-голямата сила, циментът, който споява всичко, е срамът да имаш собствено мнение.”
Елементарният човек се страхува, ако не прилича на съседа си, страхува се да има своя собствена мисъл, да бъде сам, да бъде отговорен. Робството ще раздроби отговорността и ще я прехвърли върху тълпа от еднакви глави. Благодарение на тази нивелировка няма да има нищо самобитно. Дори нравствеността ще бъде безлична. Целият живот ще протича отвъд доброто и злото.
Обаче, за да може човек да остане такова изкуствено чудовище, трябва да бъде предпазен от всичко, което може да пробуди жаждата му за изгубената благодат. Трябва да се предпази от любовта, от семейството:
“Появят ли се семейството и любовта, и ето го вече възникнало желанието за собственост. Ние ще убием това желание, ще дадем свободна воля на пиянството, на клеветите, на доносничеството; ще разрешим необуздания разврат; ще задушаваме всякакъв гений още при раждането му. Всичко да се сведе до един общ знаменател, до пълно равенство…”
Отвреме навреме, за да не се отегчи стадото, ще се организират малки местни метежи, които ще бъдат бързо потъпквани. Над поробения народ ще царува тиранично малцинство: “На робите са им нужни началници.”
Ето как революцията срещу самодържавието води до ново самодържавие.
“Изхождайки от неограничената свобода, идвам до извода за неограничения деспотизъм.”
Единственият принцип, който ще загине в разправата, е религиозният. Светът ще смени земния господар и ще отрече дори съществуването на Бог. Но кой ще бъде новият господар?
“Над Русия ще падне нощ, казва Верховенски на Ставрогин, земята ще оплаква старите богове… Тогава ние ще призовем… кого? Царевич Иван.”
А Царевич Иван е Иван Ставрогин. Верховенски дава вселената в приношение на Иван Ставрогин. Предлага му да създаде легенда около личността си, а силата и хубостта му ще прелъстят тълпите.
“Цялата земя ще има едно единствено въжделение: току-що е издаден един справедлив закон. Морето ще бъде размътено до дълбините му, старата дървена барака ще бъде съборена и чак тогава ще помислим да изградим каменна къща.”
“Безумие!” - отговаря Ставрогин.
Но не е ли изтъкана от безумия цялата руска история?
Всъщност Верховенски изпитва към Ставрогин някаква сатанинска любов, някакво смачкано преклонение. Да си спомним сцената, в която ни е показан как припка след него, дърпа го за ръкава, а другият едва му отвръща:
“Вие сте реформаторът, вие сте слънцето, му казва Верховенски, аз съм вашият дъждовен червей…” И неочаквано му целува ръка. Сякаш този апостол на нивелировката изпитва нужда въпреки всичко да вярва в някой висшестоящ. Този разбунтуван мъж започва най-напред да си търси господар. Този циник иска да обожава човека, който го презира:
“Аз съм смешник, зная го, но не искам вие, най-добрата част от мене, да бъдете смешник.”